Определение № 21 от 12.03.2019 г. на ВКС по д. № 10/2019 г.

Производството е по реда на чл.135 ал.4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София град и Софийски районен съд относно компетентния съд, който да разгледа искова молба вх.№.14587/25.05.17 по описа на Административен съд София град, подадена от А. С. С. против Българска народна банка. С определение №.6600/19.10.18 по а.д.№5423/17 АССГ е приел, че е сезиран с иск по чл.4 пар.3 Д. за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС, извършени от държавен орган /претендират се вреди от неправомерно бездействие на БНБ да изпълни задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на ЕС в областта на изплащане на гарантирани депозити по чл.1 пар.3 б.i от Директива 94/19/ЕО на ЕП и Съвета от 30.05.1994г. (обезщетение в размер на законната лихва върху гарантиран депозит в К. за период на забавено плащане)/. Посочил е, че доколкото конкретната претенция не попада в изчерпателно изброените хипотези на ЗОДОВ, отговорността на държавата следва да се реализира по общия ред. С тези мотиви делото е изпратено по компетентност на СРС. С определение от 22.01.19 по г.д.№.69487/18 СРС, 171с., е намерил, че искът подлежи на разглеждане по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ от административен съд, и е повдигнал спор за подсъдност по реда на чл.135 АПК. Доколкото по въпроса по кой процесуален ред и от кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, е образувано тълкувателно дело №.2/2015г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 вр. с чл.124 ал.2 ЗСВ вр. чл.229 ал.1 т.7 ГПК до приключване на производството по горецитираното тълкувателно дело. С оглед изложеното, Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, смесен петчленен състав,