Определение № 252 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5493/2014 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. В. П. от [населено място], чрез особен представител адвокат С. Й. П., срещу въззивно решение № 2284 от 03.04.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 2813/2013 г. Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение. Ответникът по касация П. В. С., не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. С касационната жалба е представен документ наименован „изложение на основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК”, с което формално са изпълнени и изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По основанията за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като е потвърдил решение № І-41-183 от 18.12.2012 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 56172/2010 г., е отхвърлил предявените от К. В. П. искове по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 14 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на непозволено увреждане и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 500 лева - лихва за забава. В изложението към касационната жалба липсва каквато и да е обосновка за това кои са материалноправните или процесуалноправни въпроси, които са обусловили правните изводи в обжалваното решение по предмета на спора. Касаторът, чрез назначения си особен преставител, излага само твърдения, че въззивният съд неправилно е възприел установената по делото фактическа обстановка и по този начин неправилно е приложил материалния и процесуалния закон и е достигнал до грешни и необосновани правни изводи, приемайки за недоказано осъществяването на деликт. Както е изяснено в ТР 1-2009-ОСГТК ВКС, касационното обжалване на въззивно решение се допуска при определени условия и процедура. Тези условия предвиждат една обща и три специални предпоставки. Общата е порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност – поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост/ да се дължи на дадено в него конкретно разрешение, което прави съответният материално или процесуалноправен въпрос от значение за резултата по дело. Процедурата на касационното обжалване включва предварително производство по преценка на основанията, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, която се извършва въз основа на обосновката, дадена от касатора. Той има задължение, освен да изложи касационните основания за обжалване мотивирано и точно /чл. 281 ГПК/, но също така и да обоснове основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/. Следователно съставът на Върховния касационен съд, за да извърши селекцията по чл. 288 ГПК, трябва да е наясно кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, има предвид касаторът и какво е конкретното му отношение към касационните основания по чл. 281 ГПК и съответно резултата по спора. Той трябва да бъде ясно и точно посочен от касатора, като съдът може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи с оглед касационните оплаквания или направо въз основа на въззивното решение. Тези изисквания са и изрично указани на касатора, чрез неговия процесуален представител, по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК. Въпреки това, в изпълнение на указанията, страната е представила изложение, което по характера си преповтаря съдържанието на касационната жалба - въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК не са формулирани, няма и обосновка за наличие на някои от другите елементи, уредени в трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК, съответно в т. 1, т. 2 и т. 3. Има само голословно посочване, че „спорът, с който се сезира касационната инстанция с настоящата касационна жалба има значение и за по-правилното и точно прилагане на материалния и на процесуалния закон, както и за развитието на правото”, като друго относно допускането на касационното обжалване не се съдържа и в касационната жалба. В заключение въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 280, ал. 1 ГПК. Мотивиран от горното, съдът