Определение № 200 от 21.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 124/2012 г.

Производството е по чл.278 вр. чл.274 ал.2 предл. второ от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. П. Я. против определение № 291 / 12.12.2011 год. по кас.дело № 885 / 2011 год. на Второ търговско отделение на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на същия против постановеното решение № ІІ -55 / 19.05.2011 год. по гр.д.№ 417 / 2011 год. на Бургаски окръжен съд ,на основание чл.280 ал.2 от ГПК. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение с довода, че качеството му на страна – физическо лице по сключения договор, независимо от качеството „ търговец „ на противната страна, изключва характера на сключената помежду им сделка като търговска, съответно делото като търговско, поради което и ограничението на чл.280 ал.2 от ГПК / в редакцията му съгласно изм. ДВ бр.100, в сила от 21.12.2010 год. /, с оглед цената на иска, е неприложимо. Позовава се на разглеждането на спора до момента не като търговски, вероятно визирайки неприлагане реда на глава ХХХІІ на ГПК - „ Производство по търговски спорове „, поради неизлагане на други конкретни съображения в тази насока. Ответната страна - [фирма] оспорва частната жалба, позовавайки се на необжалваемост на определението на ВКС пред друг състав на ВКС ,на основание чл.274 ал.4 от ГПК. Поддържа правилността на извода на касационния състав за търговски характер на сключената между страните сделка, предопределящ, с оглед основанието на иска, търговския характер на делото, на основание чл.287 от ТЗ. Жалбата е подадена от легитимирана да обжалва страна, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК и като насочена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 т.2 от ГПК, редовен и допустим съдебен акт, следва да се разгледа по същество. Несъстоятелен е довода на ответната страна, че частната жалба е недопустима, на основание чл.274 ал.4 ГПК. Ограничението, въведено от нормата, е приложимо за касационни частни жалби против определения на въззивните съдилища, не и в хипотезата на чл. 274 ал.2 предл. второ от ГПК, в който настоящият състав се произнася в качеството на въззивна инстанция. За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното: Атакуваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 417 / 2011 год. е постановено по предявени от [фирма] против С. П. Я. искове за дължимо възнаграждение по договор за изработка и обезщетение за забава за изплащането му,частично уважени, в която част е предмет на касационната жалба. Същата е подадена след влизане в сила на изменението на чл.280 ал.2 ГПК / ДВ бр.100 от 21.12.2010 год./, поради което пар. 25 на ПЗР на ЗИДГПК / обн. в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 год./ е неприложим. За преценка допустимостта на обжалването е меродавна цената на исковете - под 10 000 лева за всеки. Постановеното определение на ВКС, второ търговско отделение, е правилно и следва да бъде потвърдено. Сключената между страните сделка е с основание договор за изработка, при безспорна страна „ търговец „ / за изпълнителя /, по смисъла на чл.1 ал.2 т.1 ТЗ. Договорът за изработка не е сред абсолютните търговски сделки - чл.286 ал.2 вр. с чл.1 ал.1 от ТЗ. Сключената сделка не е търговска за жалбоподателя - възложител по договора за изработка, на основание чл.286 ал.1 от ТЗ, тъй като същият няма качеството „търговец”, кумулативно необходимо ведно със сключване сделката във връзка с упражняваното от него занятие, за което също няма доказателства. Съгласно чл.287 от ТЗ, обаче, разпоредбите на търговските сделки се прилагат и за двете страни, ако едната от тях е търговец, освен ако законът не урежда друго, каквато хипотеза в случая не е налице. Нормата на чл.280 ал.2 от ГПК въвежда по-широко понятие, относимо към прилагането й, от понятието „ търговска сделка „ - „ търговско дело”. Липсва легална дефиниция за същото. Не може да се постави знак на равенство между изброените в чл.365 от ГПК „ търговски спорове „ и търговските дела изобщо, т.е. че т.1 - 5 на чл.365 ГПК изчерпват хипотезите на търговски дела. Търговско следва да се приеме всяко дело, спорът по който намира основанието си в ТЗ и разрешаването му предпоставя приложението на ТЗ. Дори изхождайки от понятието „ търговски спор „ по смисъла на чл.365 т.1 ГПК, обаче, логично следва идентичен извод. Съгласно същата норма, търговски спор е и този свързан с изпълнението или неизпълнението на търговска сделка, което изпълнение, респ. неизпълнение, съгласно чл.287 от ТЗ, се подчинява на едни и същи правила - тези на търговските сделки - за всяка от страните, независимо че едната не е търговец. В този смисъл, следва да се сподели извода, че за търговския характер на делото е достатъчно за една от страните сделката да е търговска, освен ако не следва друго от ТЗ / напр. изключението на чл.318 ал.2 ТЗ /. Д. за разглеждането до момента на делото като гражданско е несъстоятелен, с оглед неприложимост на глава ХХХІІ на ГПК „ Производство по търговски спорове „ към настоящите искове, предвид цената им, непредпоставяща родова подсъдност на окръжен съд, съгласно чл. 104 т.4 ГПК, за да би бил приложен реда за разглеждането им по тази глава. С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение