Определение № 573 от 04.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2864/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Л. Л. В. срещу решение № 1968 от 30.07.2019 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №441/2019 г., в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение и е отхвърлен искът на касатора срещу „Гаранционен фонд“- [населено място] за разликата между 24 000 лева и 114 000 лева-застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.558 ал.5 от КЗ, за неимуществени вреди, състоящи се в болки и страдания от ПТП настъпило на 15.12.2016 г., виновно причинени от В. Л. В. като водач на МПС. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят навежда оплаквания за необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Ответникът по касационната жалба ГФ изпраща отговор със становище за липса на обосновани предпоставки за допускане до касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба, както и насрещната такава, са допустими, редовни и подадени в срок. За да постанови въззивното решение, в обжалваната част,, въззивният съд е приел,че по отношение виновното противоправно поведение на В. като водач на МПС, предизвикало процесното ПТП е налице приключило със споразумение по НОХД №362/2017 г. на РС-гр.Козлодуй. Според заключението на СМЕ в причинна връзка с ПТП са настъпили за ищеца следните телесни увреждания: счупване на дясната раменна кост в долната й част и счупване на лявата бедрена /главулечна/ ямка на таза. На 20.12.2016 г. на пострадалия е била оперирана тазовата фрактура, открито наместване на фрактурата, костна пластика и стабилизация с плака и винтове. Три дни по-късно е оперирана счупената раменна кост, стабилизирана с две плаки и винтове и е бил изписан на 27.12.2016 г.. След около година същият е бил приет отново за оперативно лечение за изваждане на металната остеосинтеза от тазобедрената ямка и му е извършена тотална подмяна на тазобедрената става с изкуствена, поради развила се тежка коксартроза. Получените увреждания са довели до болки и страдания на пострадалия за срок от около 1 година, най-интензивни през първите 3-4 месеца и около 2 месеца по време на провежданата рехабилитация. Раменната кост е зараснала окончателно, но движенията в левия лакът са в намален обем, което се очаква да се преодолее след изваждане на металните плаки. Ищецът е бил с влошени възможности за самообслужване през първите шест месеца след ПТП.Ползвал е инвалидна количка първите 6 м. и патерици за същия период. С решение на ТЕЛК му е определено трайно намаление на работоспособността в размер на 80 на сто за срок от една година. ГО на водача на вредоносното МПС не е била застрахована. На базата изложеното, съдът е определил общ размер на обезщетението от 90 000 лева, като е приспаднал заплатените от ГФ на това основание 66 000 лева и е счел иска за основателен до размера на остатъка от 24 000 лева като за разликата до 44 000 лева, присъдени от първоинстанционния съд го е отхвърлил като неоснователен по въззивната жалба на ответника. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи обуславящ изхода по спора правен въпрос, а само навежда оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния закон-чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая липсва конкретен правен въпрос, формулиран от страна на този жалбоподател, който да бъде подведен под допълнителните основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал..1 от ГПК. Вместо това се навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на съда относно определяне размера на обезщетението за претърпените болки и страдания, които са ирелевантни във фазата по допускане до касация. Съгласно посоченото ТР 1/2010 г. на ОСГТК, ВКС няма процесуални правомощия да извлича релевантния за спора правен въпрос от оплакванията в самата касационна жалба, а от друга страна липсата на посочен правен въпрос само по себе си е пречка за допускане до касация. В полза на ответника по КЖ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за изготвяне на отговор на КЖ. С оглед изложеното, съдът