Определение № 558 от 17.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2185/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Смарт Енерджи Груп“АД, [населено място] против решение №192 от 25.03.2022г. по т.д.1065/2021г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба –„Еспе Енерджи България“АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. А.К. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Хр. Т. е поставил въпроса – „ Представлява ли вземането на решение от СД без подсигуряване редовното участие на всички членове на СД нарушение на неимущественото право на акционера да избира управителните органи на дружеството“. Страната накратко е изложила разбирането си по този въпрос, възпроизведено буквално от касационната й жалба. Поставен е въпросът – „ Представлява ли изменението във възможността акционера да упражнява контрол върху акционерното дружество намаление на цената на притежаваната от него акция и оттам нарушено ли е имуществено право на акционера, което обуславя интереса му от иска по чл.71 от ТЗ „. Касаторът е изложил разбиране, че по този въпрос не било налице произнасяне на ВКС. В обобщение е отбелязано, че по тези въпроси липсва съдебна практика. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. За да бъде обсъждано основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /с оглед фактическите твърдения в изложението/, страната следва да изложи доводи относно наличие на общ и допълнителен критерий. Или, същият следва да формулира правен въпрос- свързан с предмета на спор и изведен от решаващите изводи на съда, довели до постановения, обжалван правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г. Така, в случая, първият формулиран въпрос е свързан изцяло със защитната теза на касатора, видно и от възпроизведените оплаквания от касационната жалба /, с които същият е подкрепил въпроса си/, а не с решаващите изводи на съда.За да извърши преценка за липсата на правен интерес на ищеца, въззивният съд изрично и съобразно константата практика на ВКС е приел, че правният интерес винаги е конкретен и е защитим от страната по всеки отделен спор. В случая, обаче, ищецът е обосновал правният си интерес твърде общо с това, че Съвета на директорите на ответното дружество е нелегитимно избран орган, с оглед постановеното решение по чл.74 ТЗ за отмяна решението на акционерите за избиране на нови членове на съвета. |Съдът е отчел, че акционерите участват в управлението на дружеството чрез общото събрание, а влиянието върху текущата дейност е непряко и се извършва от избраните от общото събрание органи. Изрично е обобщено, че решенията на СД са предмет на иска по чл.71 ТЗ само когато и доколкото засягат членствените права на ищеца, изброени са правата на акционера и е извършена преценка, че положителният резултат по спора не би се отразил върху тях, нито би осъществил целения от акционера- ищец правен резултат. С оглед тези решаващи мотиви, въпросът не обосновава извод за валидно въведено общо основание, поради липсата на защитено от страната твърдение кое от изброените от въззивния съд права на акционера се засяга в очертаната от въпроса хипотеза, след като съдът изрично е отрекъл това мотивирано и спрямо тези мотиви липсва конкретика във въпроса. Вторият поставен въпрос изобщо не е разглеждан от състава на съда и съответно не е предмет на решаващите му мотиви, поради което и не осъществява наличие на общо основание. Но дори и тези въпроси да бъдат приети за релевантни, страната не обосновава довод и по отношение на общо посочения допълнителен критерий, съобразно приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на основанието по чл. 280, ал.`1, т.3 ГПК – т.4 ТРОСГТК № 1 / 09г. като в тази връзка не са развити каквито и да било съображения, както за непълнота или неяснота на правна норма, така и за неправилно формирана съдебна практика, която се нуждае от промяна. Извън това, противно на твърдението на касатора, по отношение правния интерес от водене на иска по чл.71 ТЗ е налице формирана константна практика – напр. решение №50/14г. по т.д. № 1087/12г., ВКС, І т.о., решение № 196/14г. по т.д.№615/12г. на ВКС, І т.о., решение №212/17г. по т.д. №25289/15г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 78/22г. по т.д. №675/21 на ВКС, І т.о. и много други, която е изцяло в съответствие с приетото от състава и съответно изключва приложение на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед така заявеното изложение не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение