Определение № 819 от 26.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2846/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Б. Д. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 31 от 29.03.2023 г. по гр.д.№ 40/ 2023 г., с което е потвърдено решение на Търговищки районен съд по гр.д.№ 929/ 2022 г. и по този начин са отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателя против „Напоителни системи” ЕАД, гр.София, иск за възстановяване на електроподаването в имота на ищеца - ПИ с идентификатор ***по КК на [населено място], находящ се в м.”К.” в землището на [населено място], и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 000 лв., представляващи направени от ищеца разноски за полагане на електропровод до имота му и извършване на ремонти през 2022 г., като е разпределена отговорността за разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят, чрез назначен по реда на ЗПП представител, претендира допускане на обжалвания акт до касационен контрол поради недопустимостта му. Счита, че тя следва от обстоятелството, че ищецът е сочил като ответник различни лица /„Напоителни системи” ЕАД, гр.Русе, клон „Долни Дунав“, „Напоителни системи”, гр.Търговище/, но не и „Напоителни системи” ЕАД, гр.София, което е конституирано като ответник по делото. Във връзка с твърденията за недопустимост на решението формулира процесуалноправен въпрос: „Налице ли е надлежна пасивна процесуална легитимация на „Напоителни системи” ЕАД, ЕИК 831160078, гр.София, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Цар Борис ІІІ", № 136, представлявано от А. М. – ИД, по предявените от ищеца искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД?“. Освен това счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по правните въпроси „При липса на договорни отношения, разпределителното предприятие или собственика на електропреносната мрежа, нар. от въззивния съд „доставчик“, е носител (субект) на задължението към външен потребител да възстанови кабелното трасе по което се доставя електроенергия до неговия обект (имот)?“ и „Разпоредбата на чл.30, ал.4 пр.второ вр.3 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, дава ли право на собственика на електропреносната мрежа да предоставя ел.енергия на външен потребител, и ако дава, следва ли собственика на електропреносната мрежа да възстанови кабелното трасе по което се доставя електроенергия до обекта (имота) на ищеца?“. Според касатора тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна „Напоителни системи” ЕАД, гр.София оспорва жалбата като частична недопустима, тъй като счита, че въззивното решение по иска с цена 3 000 лв не подлежи на касационно обжалване. В останалата част счита, че няма основание за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че разрешенията на въззивния съд съответстват на установената практика. Поддържа, че искът е предявен именно срещу „Напоителни системи” ЕАД, съгласно уточнителна молба от 09.09.2022 г., поради което няма основания обжалваното решение да се счете за недопустимо. Излага и доводи по същество за неоснователност на касационната жалба. Съдът намира за основателни възраженията на ответната страна за частична недопустимост на жалбата - в частта, в която се обжалва въззивното решение за отхвърляне на предявения иск за заплащане на сумата 3 000 лв – обезщетение за вреди. По тази претенция съдът се е произнесъл за вземане в размер търсената сума и съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК това е цената на предявения иск. Въззивните решения по граждански дела, с които се разглеждат искове с цена до 5 000 лв, не подлежат на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Това изрично е указано във въззивното решение, въпреки което назначеният процесуален представител на ищеца е формулирал петитум за отмяна на решението и в тази му част. Подадената жалба срещу решението в тази част обаче е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. В останалата част жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел, че процесуалната легитимация на ответника е изяснена от първата инстанция и като такъв в производството е конституирано дружеството „Напоителни системи“ ЕАД, доколкото клоновете на дружеството нямат собствена правосубектност и не могат да бъдат страна в процеса. Отхвърлил възраженията на ищеца като посочил, че както в исковата молба, така и в допълнителните две молби, той сам е посочил дружеството ответник и това е юридическото лице, имащо процесуална дееспособност да отговаря по предявеният иск. От фактическа страна установил, че ищецът притежава имот, находящ се в землището на [населено място] в м.”К.” в близост до яз.П.. Този имот бил електрозахранен през 1993 г. чрез кабел, свързан към електрическата система в шибърното помещение на помпената станция на язовира, собственост на ответника. През 1993 година директорът на ПЕ „Хидромелиорации” гр.Търговище, с правоприемник „Напоителни системи“ ЕАД, дал съгласие до „Електроснабдяване” гр.Търговище, имотът на ищеца, да бъде свързан към електрическата мрежа на язовира. През 2022 година при присъединяване към ВиК мрежата на съседен имот, при извършваните изкопните работи бил прекъснат електрическия проводник, захранващ имота на ищеца. Във връзка с подавани молби от него до ответника по повод скъсания електрически проводник, последният е назначил комисия, която да извърши оглед на техническото състояние на трасето, захранвано от шибърното помещение на яз.”П.”, по което се пренасяла електроенергия към имота на ищеца. Констатирано било, че подземния кабел бил скъсан на няколко места и бил поправен чрез „снадки”, обвити с найлон, а на места кабелът бил вкопан на 5 – 10 см., което не отговаряло на изискванията за монтаж и безопасност. Констатирано било и че проводникът пресича път, по който преминават автомобили и живущи в района лица, като бил разположен в пукнатина на пътя и засипан с малко количество пръст, със смачкана и протрита изолация. Комисията решила да се преустанови електроподаването до имота на ищеца до привеждането на електропровода в съответствие с нормативните изисквания, за което последният е бил уведомен. Процесният кабел бил тип СВТ, с външна изолация и защита на жилата с ПВЦ изолация и позволявал полагане под земята при спазване на изискванията за механична устойчивост, радиус на огъване и дълбочина на полагане, но изпълнението на трасето не отговаряло на тези изисквания. В по-голямата си част кабелът не бил предпазен от механични повреди и било възможно лесно нараняване на изолацията, което би го направило опасен за живота и здравето на преминаващите. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че ответникът захранва имота на ищеца по силата на неформален договор между страните от 1993 г. Това било допустимо съгласно чл.30 от Наредба № 6/ 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Съгласно чл.120 ал.2 ЗЕ, операторът можел да преустанови временно преноса на електрическа енергия през съответната мрежа без предварително предизвестие, в случаите на установени повреди на електрическите мрежи и съоръжения, по независещи от него причини, както и за да се предотврати непосредствена опасност за здравето и сигурността на хора или съоръжения. В случая преносната мрежа до имота на ищеца била повредена не по вина на оператора, а при извършване на ремонтни работи за присъединяване към ВиК мрежата на съседен на ищеца имот. Операторът не бил длъжен да я възстанови. Границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определяла от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, която граница в случая е на мястото на присъединяване на клемите на електропровода на ищеца към СТИ. Кабелното трасе, по което се доставяла електрическата енергия, било собственост на ищеца и той носел отговорност по поставянето му и монтирането във вид и начин, който да не застрашава сигурността на хора и съоръжения, както и да отговаря на нормативните изисквания за това. Ответникът не бил длъжен да осъществи дейности по възстановяването на електропреносната мрежа. Това ищецът могъл да изиска от лицето причинило прекъсването или сам да възстанови трасето, след което да претендира от причинителя обезщетение. Именно повредата на трасето довела да прекъсване на подаването на електроенергия към имота на ищеца, което било в правомощията на доставчика, съгласно чл.120 ЗЕ. Доставчикът уведомил ползвателя на електроенергия, че следва да монтира съобразно правилата кабела до неговия имот, но не били предприети съответните действия. Заявена била и готовност да бъде възстановено електроподаването, при привеждане на трасето в съответствие с нормативните изисквания. Ищецът не осигурил необходимото съдействие и не можело да се вмени във вина на доставчика неизпълнението на договора и искът за осъждането му за реално изпълнение бил неоснователен. Касационната инстанция не открива вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. Твърденията, че ищецът не е посочил като ответник „Напоителни системи” ЕАД, гр.София, са неоснователни, тъй като още в исковата молба ищецът е претендирал като задължено лице клон на „Напоителни системи” ЕАД. Съгласно чл.108 ал.1 ГПК, искове срещу юридически лица относно отношения възникнали с техни клонове, могат да се предявяват по местонахождението на клона, но страна по делото е юридическото лице. Процедирайки по този начин, първата инстанция е действала законосъобразно, съответно законосъобразно възраженията относно процесуалната легитимация на ответника са отхвърлени с обжалваното решение. Затова няма основание касационният контрол да бъде допуснат по чл.280 ал.2 пр.2 ГПК, тъй като не съществува вероятност за недопустимост на обжалвания акт. Няма такова основание и по формулираните правни въпроси. Първият от тях е необуславящ, тъй като предпоставя между страните по делото да няма договорни отношения. Въззивният съд обаче изрично е приел, че между тях съществува договор. При тази констатация питането какви биха били последиците при липса на договорни отношения няма значение за правните разрешения на въззивния съд. Вторият въпрос е обуславящ, но нямат претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни и противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпроса има установена съдебна практика, цитирана в отговора срещу касационната жалба, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Според тази практика понятието "граница на собственост върху електрическите съоръжения" е употребено в разпоредбата на чл.120 ал.2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, която разпоредба препраща към Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи /Наредба № 6/. Разпоредбите на чл.116 ал.7 ЗЕ и чл.27 от Наредба № 6 определят границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя. Когато електрическата енергия се доставя на потребителя от съоръжения на енергийното предприятие на ниво ниско напрежение, границата на собственост /на неговите електрическите съоръжения/ е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. Собственик на кабелната линия, започваща от изходящите клеми на прекъсване след електромера, е клиентът, който получава електрическа енергия и именно той има отговорност за поддръжката й /решение № 140/ 10.04.2020 г. по гр.д.№ 4594/ 2018 г., II г.о., ВКС, решение № 75/ 25.03.2013 г. по гр.д.№ 864/ 2012 г., I г.о., ВКС/. Същото е прието в обжалваното решение, поради което не са налице основанията и по чл.280 ал.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд