Определение № 2146 от 29.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. М., гражданин на Руската Федерация, [дата на раждане] в [населено място], Донецка област, с адрес в Русия, [населено място], [улица], ап.2, и В. В. М., гражданка на Руската Федерация, [дата на раждане] в [населено място], с адрес в Русия, [населено място], [улица], корпус 1, ап.31, чрез пълномощника им по делото адв. С. Д. против Решение №616 от 08.07.2024г. по в. гр. д. №573/2024г. по описа на Окръжен съд- Бургас, с което е било потвърдено Решение №146 от 22.01.2024г., постановено по гр.д. №1837/2023г. по описа на Районен съд- Бургас, с което съдът е отхвърлил предявените от тях против И. М. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк][жилищен адрес] и П. С. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.5, искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 10500 евро, равностойни на 20536,22 лв., или по 5250 евро, равностойни на 10238,11 лв., за всеки от ищците, представляващи неоснователно задържана част от продажната цена на съсобствен на ищците самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.509.24.1.133, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба- 28.03.2023г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му, и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответните страни по нея И. М. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк][жилищен адрес] и П. С. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.5, чрез пълномощника му по делото адв. П. З., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

Ищците С. и В. М. са били собственици на недвижим имот- апартамент № 21 с идентификатор 57491.509.24.1.133, с адрес на имота [населено място], [улица], бл.Е, ет.5, със застроена площ от 70,99 кв.м. и прилежащи части 18,88 кв.м. идеални части от общите части на сградата, състоящ се от антре, две спални, баня и тоалетна, хол и кухня и една тераса, закупен от тях на 21.10.2010г. С пълномощно № 77 А Д 1242398 от 30.08.2022 г. на нотариус А. Ю. Л. от [населено място], със заверка на подписи и съдържание, регистрирано в регистър с №77/2151-н/77-2022-2-1413, ищците са упълномощили ответницата И. П. да продаде от тяхно име и за тяхна сметка, на когото прецени, на цена и при условия, които намери за подходящи, посочения имот. С даденото пълномощно ответницата е била упълномощена да представлява ищците пред данъчна администрация на [община], пред АГКК, като поръчва и получава схемата на самостоятелния обект, да заплаща от името им и за тяхна сметка необходимите такси, данъци, комисионни, разходи за получаване на документи и други, като в пълномощното е посочено, че всички разпоредби следва да се тълкуват изцяло в полза на представителната власт на упълномощеното да ги представлява при продажба на горепосочения имот лице и свързани с това действия.

На 10.10.2022г. между ищците и И. П. бил сключен договор за възлагане на покупко-продажба на недвижимия имот, изготвен на руски език, в който била договорена продажна цена на апартамента от 50 000 евро, от която И. П. следва да заплати за сметка на продавачите сумата от 1400 евро– задължение към комплекс „С. Р.“ за такса за обслужване и управление за 2021г., а остатъка от 48 600 евро следва да бъде преведена по разплащателната банкова сметка на продавача С. М. в А.. На 11.10.2022г. И. П., в качеството й на пълномощник на ищците, сключила с Е. К.- гражданин на Германия, предварителен договор за покупко- продажба на апартамента, в който било уговорено заплащане от продавача на сума цена в размер на 60500 евро, включваща цената на апартамента, дължимите плащания на продавача за такса поддръжка към обслужващата компания в комплекса, комунални такси, комисионни и други разходи, в това число изготвяне на необходимите документи, свързани с прехвърлянето на правото на собственост върху апартамента. На 18.10.2022г. с изповядана по нотариален ред сделка ищците,чрез пълномощника си- ответницата И. П., са продали на В. К. и О. /E./ К. процесния апартамент за сумата от 60500 евро, получена по банкова сметка на пълномощника им. След изповядване на сделката на 19.10.2022г. ответницата П. е превела по банковата сметка на С. М. сумата от 48600 евро, а на 27.10.2022г. е заплатила сумата от 1400 евро- дължима сума към к-с „С. Р.“ за 2021г. По този начин ответницата изпълнила задълженията си по договора да представлява продавачите в сделката по покупко-продажба на имота им, както и да им преведе уговорената сума от 50 000 евро, приспадайки дължимата такса от 1400 евро за 2021 г. към „С. Р.“.

По отношение на останалата част от продажната цена в размер на 10500 евро съдът е приел, че същата не е била получена от ответницата П. на основание сключения с ищците договор за поръчка, поради което за нея не е възникнало задължение да им я предаде. Със същата ответниците са заплатили разходи по осъществяване на продажбата, включващи заплатено комисионно възнаграждение на „Н. Ел“ ЕООД в размер на 7800 лв. по договор за посредничество от 09.09.2022г.; 2740 лв.- такса поддръжка за имота за 2022г. за сметка на купувачите; 3163 евро- разходи за нотариални такси, както и адвокатско възнаграждение за сметка на купувачите, 2933,75 лв.– комисионно възнаграждение на ответниците за сметка на купувачите; 106,92 евро- банкова комисионна, удържана от банковата сметка на ответницата П. при превеждане на сумата от 48 600 евро, 325 лв.- превод на пълномощно и 6 броя декларации за купувачи, 25 лв.- удостоверение за данъчна оценка, 30 лв.- удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване на имота, 325 лв.- превод на пълномощно и 6 броя декларации за купувачи, като общият размер на така направените разходи във връзка и по повод сключване на сделката за покупко-продажба, която е предмет на договора за поръчка от 10.10.2022г., възлиза на сумата от 10 519,40 евро. По така изложените съображения съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите твърдят, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1.Каква е доказателствената сила на частните свидетелстващи и диспозитивни документи и как съдът следва да цени такъв документ, чиято истинност е била оспорена от ищците, при условие, че тези документи не са подписани от ищците?

2.Как следва да се ценят сключените от доверениците /упълномощеното лице/ договори от името на доверителите /упълномощителите/ и същите могат ли законосъобразно да действат и да сключват договори в тяхна вреда?

3. Действителен ли е предварителен договор, сключен от пълномощника във вреда на представлявания?

4. Получената от пълномощника продажна цена по сделката следва ли да се предаде изцяло на собственика на имота- упълномощителя, и упълномощеното лице може ли да прави неодобрени разходи, които да прихваща от получената продажна цена?

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Според настоящия състав на съда не е налице общото основание на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване в изяснения в тълкувателното решение смисъл по първите три въпроса от изложението, тъй като същите, видно от съдържанието и мотивировката им, са свързани с преценката на събраните по делото доказателства от въззивния съд и с правилността на направените от него изводи. По същите съдът би могъл да се произнесе с касационното решение по чл.293 от ГПК при разглеждане на касационната жалба в случай на допускане на касационно обжалване.

Налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по четвъртия въпрос от изложението, уточнен от настоящия състав на съда съобразно правомощията му по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно- за задълженията на представителя спрямо представлявания в случай на упражняване на представителната власт и получаване на суми от името на представлявания. Въпросът е от значение за изхода на спора и е бил решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС- Решение № 338 от 11.01.2016г. по гр. д. №1729/2015 г., IV г. о.; Решение №338 от 27.03.2018г. по гр.д. №706/2017г., IV г.о.; Решение № 11 от 03.02.2015г. по гр. д. № 3889/2014г., IV г.о. и др.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,