Определение № 164 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 8181/09.12.2013 година на Н. В. Н. приподписана от адв.Л. Н.- САК срещу Решение Nо 360 от 18.10.2013 година постановено по гр.възз.д Nо 259/2013 година на ОС-Кюстендил. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по реда на чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция в частта за разпределение между страните по делото на основание чл. 32 ал.2 ЗС правото на ползване на УПИ с идентификатор 41112.503.436 по КК на [населено място], [улица]Nо 13. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила по преценка на доказателствата и е необосновано, отменителни основания по см. на 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се мотивира с довод, че въпросът: правилно и допустимо ли е в хипотеза като тази по делото, в производство по чл. 32 ал.2 ЗС поземленият имот да се отделя от намиращата се в него сграда и да се разпределя ползването му и необходимо ли е било служебно съдът да определи притежаваните идеални части по документи, е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика по Решение Nо 41/ 20.06.2011 год. по гр. д.Nо 415/2010 год. на ВКС I г.о. В срока по чл. 287 ГПК не е постъпило становища- отговор от ответника по касация Е. В. С.. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази релевираните основание по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване изискванията на чл.283 ГПК и тези по чл. 280 ал.2 ГПК, след като се касае до спор на гражданска администрация на недвижим имот. След преценка на релевираните доводи и приложената съдебна практика, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС се прие, че искането за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК може да бъде допуснато, само ако с обжалваното съдебно решение въззивният съд е прие с решаващите си мотиви по определен материално или процесуално правен въпрос, имащ характера на обуславящ изхода на делото, теза, противоречаща на задължителна съдебна практика. Приложеното Решение Nо 41/ 20.06.2011 год. по гр. д.Nо 415/2010 год. на ВКС I г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е задължително относно изложените тълкувателни мотиви за инстанциите по същество, но само и доколкото се касае до приложението на закона при еднакви правно релевантни факти. Настоящият състав намира, че това решение е неотносимо към хипотезата по делото, тъй като дадените задължителни мотиви касаят хипотеза, когато дворното място се явява обща част по предназначение. Това е хипотеза, когато е налице учредена при разпоредителни сделки етажна собственост, но прехвърлянето на обект от сградата е ведно със части от дворното място.Данните по делото сочат, че части от дворното място не са прехвърляни, налице е съсобственост възникнала в резултата на наследяване и права, който са определени от закона в зависимост степента на родство с наследодателите. Относно тавански и сутеренен етаж,в която част производството по чл.л. 32 ал.2 ЗС е прекратено, няма съдебно решение с която да е изяснена тяхната правна природа и характеристика доколкото би бил налице спор в тази насока. В настоящата хипотеза, дворното място, предмет на иска по чл. 32 ал.2 ЗС е съсобствено на основание наследяване и разпределението е извършено на база правата на съсобствениците именно това породило съсобствеността основание. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия