Определение № 2981 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3624/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. З. Я., чрез процесуален представител адв. И. С., против въззивно решение № 190/06.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 854/2022 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 195 от 29.07.2022 г., постановено по гр. д. № 1738/2021 г. по описа на Районен съд - Петрич, с което В. З. Я. е осъден да заплати на „Груп А Ес“ ЕООД сумата 9000 лв., представляваща обезщетение, дължимо за периода от 10.10.2017 г. до 14.08.2018 г., поради това, че без основание, е лишил „Груп А Ес“ ЕООД от възможността да ползва собствения си лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. [рег.номер на МПС], с рама № KL1CD26RJ8B196302, цвят - бежов металик на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 10.12.2021 г. до погасяването и са присъдени съдебно-деловодни разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна „Груп А Ес“ ЕООД в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. Д. А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд се е аргументирал, че основните спорни въпроси по делото между страните: за знанието на ответника, че неговата праводателка по продажбената сделка от 04.10.2017 г. не е била собственик на автомобила, предвид невалидността на нейното придобивно основание, както и за начина на определяне размера на претендираното обезщетение. Приел е, че е установено от събраните гласни доказателства за отношенията между Силектис от една страна и А., от друга фактът, че ответникът Я. е предоставял счетоводни услуги на фирмата, а също и развилите се близки отношения между А. и ответника Я. в исковия период, по-късно завършили и със сключване на граждански брак, и едновременно с това водените граждански съдопроизводства са все косвени доказателства, обосноваващи извод, че към момента на сключването на договора за покупката на моторното превозно средство от 04.10.2017 г., ответникът е знаел за начина, по който А. се е легитимирала като негов собственик, както и за споровете й със Силектис в тази връзка. Събраните косвени доказателства създават сигурност, че фактът, индициран чрез тях, наистина се е осъществил и въззивният съд намира, че доказването следва да се счита за успешно проведено. Ищецът се легитимира като собственик на лекия автомобил „Шевролет Каптива“ с Договор за покупко-продажбата от 04.01.2016 г. Нищожността на продажбената сделка от 17.08.2016 г., по която купувач на превозното средство е А. А., води на извод, че последващите му две продажби от 04.10.2017 г. и от 14.08.2018 г. нямат транслативен ефект, тъй като никой не може да прехвърля права, които не притежава. Така ползването, което ответникът е осъществял спрямо автомобила през заявения период от 10.10.2017 г. - 14.08.2018 г. се явява неподкрепено от правно основание и той е длъжен да обезщети ищеца, заплащайки му стойността на средната пазарна наемна цена в размер на сумата 9000 лв., изчислена от вещо лице – автоексперт по съдебно-оценителната експертиза. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е поставя следните два правни въпроси: 1. „Познанството, близки родствени отношения, спорове между страните достатъчни ли са за оборване презумпцията за добросъвестност на приобретателя по чл. 70, ал. 2 ЗС?“ и 2. „Основателно ли е размерът на обезщетението по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за ползване на лек автомобил да се определя на база цената на услугата „Рент-а-кар“?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 37 от 02.07.2019 г. по гр. д. № 1394/2018 г. на ВКС, I г. о., решение № 179 от 18.1.2013 г. по гр. д. № 1981/2013 г. на ВКС, II г. о., решение № 189 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 933/2012 г. на ВКС, II г. о., решение № 214 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 6466/2007 г. на ВКС, II г. о., решение № 385 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г. на ВКС, II г. о., решение № 1048 от 28.10.2008 г. по гр. д. № 3131/2008 г. на ВКС, III г. о., решение № 11 от 13.07.2018 г. по гр. д. № 1451/2017 г. на ВКС, I г. о., решение № 52 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 1455/2017 г. на ВКС, I г. о. и решение № 60111 от 08.10.2021 г. по гр. д. № 342/2021 г. на ВКС, II г. о., а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по поставените въпроси по следните съображения: Първият въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие с приетото в цитираната и приложена от касатора практика на ВКС. Субективната добросъвестност по чл. 70, ал. 2 ЗС се свежда до незнание на пороците на юридическото основание, а именно, че праводателката не е била собственик на процесния автомобил, като тази добросъвестност се преценява към момента на възникване на юридическото основание, а извинителността или неизвинителността на незнанието, съответно небрежността на владелеца, са без значение. Оборването на установената в чл. 70, ал. 2 ЗС презумпция може да се проведе с всички допустими доказателствени средства /преки или косвени доказателства/, но това е въпрос на изпълнена доказателствена тежест, каквато въззивният съд е приел, че е налице. Въззивният съд е основал изводите си на събраните по делото гласни доказателства. Изложил е, че показанията на свидетелите се припокриват по отношение на познанството между ответника и А. А. и развилите си помежду им близки отношения. По втория поставен въпрос също не се разкрива основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Трайно в практиката на ВКС е прието, че лишаването на собственика от признатата му от закона възможност да ползва собствената си вещ, всякога има характер на пропусната полза и се съизмерява със средната пазарна цена на наема, тъй правото на собственика да ползва вещта включва и правото да придобива гражданските плодове от нея. Обезщетението за претърпяното от ищеца обедняване следва да бъде в размер на средния наем на автомобил със същите показатели като този на ищеца (марка, модел, година на производство) за периода на претенцията. По същество нищо по-различно не е прието по делото. При изготвяне на експертизата вещото лице си е послужило с данните за отдаваните под наем автомобили /рент-а-кар услуга/ от същия вид за района, но изрично е посочило, че е редуцирало цената на услугата, съобразявайки печалбата, която неминуемо реализира търговеца в този случай. В обобщение, липсва общо основание за допускане по повдигнатия въпрос, което прави безпредметно обсъждането на поддържаното от касатора специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид изложеното, не следва да се допуска касационна проверка на решението. При този изход на спора на „Груп А Ес“ ЕООД следва да се присъдят направените разноски за касационното производство – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 1600 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение