Определение № 205 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу решение № 3579/18.06.2020г. по в. гр. дело № 21/2020г. на Софийски градски съд (СГС), с което е признато за установено по предявения от Н. Г. Т. срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Н. Г. Т. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата 15 461. 14 лв., съставляваща главница по договор за банков кредит от 09.10.2008г., и сумата 1 034.64 лв. – разноски по заповедното производство, за които са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 44229/2011г. на СРС, 123 състав, претендирани по изп. дело № 20158380406893 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838 на КЧСИ. Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че вземането му не е погасено по давност, тъй като при действието на ППВС № 3/1980г., обявено за изгубило сила с ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, и до приемане на последното ТР, погасителната давност е спряла, като би могла да започне да тече отново от 26.06.2015г., когато е постановено горепосоченото ТР на ОСГТК на ВКС, като до датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция и до датата на подаване на касационната жалба, тя не е изтекла. Освен това намира, че последното изпълнително действие в процесното принудително изпълнение не е изпълнителният запор върху банкови сметки от 27.11.2013г., както неправилно е приел въззивният съд, а молбата на взискателя за извършване на опис на движими вещи на длъжника от 10.11.2015г.. Тя е последното изпълнително действие, прекъснало погасителната давност, при което приложимият петгодишен давностен срок не е изтекъл. Моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което отрицателният установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен. Счита, че настоящото касационно производство следва да бъде спряно до приключване на тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 20. 02. 2020г., което е по обуславящ конкретния спор правен въпрос. Претендира съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос: Искането на взискателя за насрочване на опис на движими вещи представлява ли изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност за вземането, ако исканият опис не е извършен?, който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 10 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК формулира и втори правен въпрос, решен в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 3/1980г., и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, 4 г.о.: От кой момент има действие и от кога следва да се прилага разрешението дадено с т. 10 ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на висящи изпълнителни производства?. Ответникът по касационната жалба (ищец в исковото производство) - Н. Г. Т., депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а евентуално – за неговата правилност. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция съдебно – деловодни разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в частта й срещу въззивното решение за вземането за сумата 15 461. 14 лв., т.е. в тази част тя е допустима. Касационната жалба в частта й срещу второинстанционното решение за вземането за сумата 1 034.64 лв. – разноски в заповедното производство е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, с оглед нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и цената на иска, която е под 5 000 лв., поради което като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. Въззивният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ЗЗД за признаване за установено, че поради изтекла погасителна давност, ищецът не дължи на ответника присъдената със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК процесна парична сума (главница), за която е издаден изпълнителен лист от 28.11.2011г. и е образувано изпълнително дело № 20158380406893 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838 на КЧСИ. Решаващите правни изводи на СГС по въпроса за погасителната давност в процесния изпълнителен процес и за действието във времето на ППВС № 3/1980г. и на ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, последното постановено при висящо процесно принудително изпълнение, са че 5-годишната погасителна давност започва да тече от датата на последното валидно извършено изпълнително действие – 27.11.2013г. (запор върху банкови сметки на длъжника) и е изтекла до датата на предявяване на настоящия иск – 25.03.2019г., т.е. процесното парично главно вземане е погасено по давност. По този начин въззивният съд е приложил разрешението на т. 10 ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС по отношение на извършени преди приемането му изпълнителни действия, зачитайки и настъпилата по силата на закона /чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/ перемпция. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че настоящото касационно производство следва да бъде спряно по аргумент от чл. 292 ГПК до произнасяне на тълкувателно решение по висящото тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 20. 02. 2020г. по следния правен въпрос: „ От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Този въпрос е обусловил изхода на конкретния правен спор, доколкото е включен в горепосочените решаващи правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение. Същият е поставен от касатора в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На основание изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение