Определение № 5776 от 11.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2803/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби. Първата е от ПРБ срещу въззивното решение, в частта, в която на основание чл. 2, ал.1, т.3 ГПК ПРБ е осъдена да плати на ищеца Б. Н. 20000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, заедно със законната лихва от 10.10.2019г. до окончателното плащане. Втората касационна жалба е от ищеца и е подадена срещу въззивното решение в частта, в която са отхвърлени исковете му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20000лв. до 500000лв. и за имуществени вреди за 343795,63лв., заедно със законната лихва. Въззивният съд е приел, че на 17.08.2013г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 НК, с МН „Задържане под стража“ за периода от 16.08.2013г. до 07.04.2014г., а след това изменена в „Подписка“. След това през 2014г. обвиненията били променени- за престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр.ал.2 НК, както и за престъпление по чл. 339а, ал.1 НК. С присъда на СпНС ищецът бил признат за виновен като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2години, при първоначално строг режим на изтърпяване. С решение на СпАС тази присъда била отменена и наказателното производство срещу ищеца прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.6 НПК. С решение на ВКС от 07.02.2019г. било потвърдено решението на СпАС. По иска за неимуществени вреди въззивният съд е приел, че вследствие на неоснователната принуда, ищецът страдал от страх от осъждане, влошило се здравословното му състояние, изпитвал силен стрес, страдал от депресия и безсъние. Нямало обаче пряка причинна връзка между заболяванията, установени при ищеца- артериална хипертония и рефлукс езофагита, и стреса от повдигнатите обвинения. Въз основа на тези обстоятелства, съдът е счел, че обезщетението от 20000лв. е справедливо да компенсира претърпените болки и страдания. По иска за имуществени вреди, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, при пълно и главно доказване, пропуснатото възнаграждение, което би получавал за работата си в С.- по 2400щ.д. месечно. В изложението към касационната жалба на ПРБ се поддържа искане по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и се поставя въпрос за определянето на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, като в основанията за обжалване се посочва, че съдът не взел предвид съдебно- медицинската експертиза, продължителността на МН, продължителността на наказателното производство и възрастта на ищеца. В изложението към касационната жалба на ищеца се поддържа искане по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3, и по ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са въпроси относно критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като в основанията към касационно обжалване се посочва, че съдът не взел предвид, че обвинението било за тежко умишлено престъпление и за организирана група, продължителността на наказателното производство, претърпените болки и страдания, продължителността на „задържането под стража“, загубената емоционална връзка с семейство и роднини, възрастта на ищеца. Формулирани са въпроси и за начина на доказване на пропуснати ползи при деликт. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Трайна е практиката на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД, която изисква от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да взимат предвид всички конкретни обстоятелства, които са причинили нарушение на конкретни неимуществени права, което пък е причинило претърпяването на конкретни болки и страдания. Както и, че при сравнение с обичайните, типични вредни последици съдът да отчита кои обстоятелства водят до увеличение, респективно до намаляване на размера на обезщетението. В случая въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС като е отчел всички обстоятелства от значение за обезщетението, включително и тези, неправилно посочени от касаторите в жалбите им, че не били взети предвид от съда. Въззивният съд е обсъдил съдебно- медицинската експертиза, отчел е продължителността на „задържането под стража“ и продължителността на наказателното производство, взел е предвид, че обвинението е било за тежко умишлено престъпление и за организирана група, определил е претърпените болки и страдания. Относно възрастта на ищеца и загубата на емоционален контакт с близки и роднини, като обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението, ВКС намира, че те са обстоятелства, обосноваващи обичайни вреди съгласно доказателствата по делото, но не е критерий, който би довел до увеличаване размера на присъденото обезщетение. Относно въпроса за начина на доказване на имуществени вреди във формата на пропуснати ползи, причинени от деликт, има постановено т.р. 3/23г. на ОСГТК съгласно което пропуснатите ползи, причинени от деликт следва да се докажат със сигурност. В мотивите е посочено, че законът изисква реално настъпила вреда и доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, както и че вредата не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението. В случая въззивният съд не се е отклонил от формираната задължителна практика. Представените към исковата молба 2бр. служебни бележки представляват частни свидетелстващи документи, които освен че са без материална доказателствена стойност, те произхождат от неидентифицирани лица, без правосубектност, т.е. тези документи са и без формална доказателствена сила. Представеният трудов договор в първото по делото заседание освен че е преклудиран, тъй като не е представен с исковата молба и не е бил доказателство за релевантен факт, за който не се сочат доказателства, за да е възможно представянето му по- късно, също изхожда от неидентифицирано, неправосубектно чуждестранно юридическо лице. Трудовият договор е подписан между две физически лица, български граждани, за изпълняване на работа в С.. Изводът за наличие на трудово правоотношение в С. би противоречал на правилата на формалната логика, доколкото този извод се обосновава от ищеца само и единствено от представения трудов договор и свидетелските показания на подписалия се български гражданин като представител на неидентифицираното юридическо лице от С.. В обобщение ВКС намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, доколкото въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по поставените въпроси и настоящият състав не намира причини за изменението й. Въззивното решение не е постановено в противоречие с правилата на формалната и правна логика, т.е. не е очевидно неправилно. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО