Определение № 1436 от 31.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 538/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Виовес“ЕООД / в несъстоятелност / против решение № 440/12.12.2023 г. по т.д.№ 519/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 296/03.07.2023 г. по търг. дело № 623/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, е отхвърлен предявения от касатора против „Дека-Трейд„ООД иск, с правно основание чл. 59 ЗЗД – за осъждането му да заплати сумата от 32 164 лева, равняваща се на дължимия пазарен наем за ползването, без основание, на собствен на ищеца недвижим имот, в периода 01.12.2020 г. – 30.09.2022 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.234, ал. 2 ЗЗД, чл. 644 ТЗ и чл. 59 ЗЗД, макар формално да сочи всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Намира за неправилен извода на съдъ, че прекратяването на наемния договор между ищеца и наемателя „Транслогистика„ ООД не рефлектира върху правоотношението по пренаемане на същите имоти, възникнало между последния и ответното дружество, в качеството на негов наемател. Позовава се на решение на ВКС, в което се приема, че прекратяването на наемния води и до прекратяване на договора за пренаемане на същите имоти и лишава пренаемателя от правно основание да държи същите / по гр.д. № 297/2004г. на ІІ т.о. на ВКС /. Ответната страна – „ Дека - Трейд „ ООД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на допълнителния селективен критерий по формулираните въпроси – въззивното решение не противоречи на задължителната съдебна практика по приложение института на неоснователното обогатяване - ППВС № 1/1979 г., както и е в унисон с казуална такава - решения по гр.д.№ 3093/2021 г. и гр.д.№ 1107/1999 г. на ІV г.о. на ВКС. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Виовес„ ЕООД / н. / твърди, че „ Дека - Трейд „ ООД държи без основание, респ. ползва собствен на ищеца недвижим имот - сграда с идентификатор 56784.503.4.1, изградена в поземлен имот с идентификатор 56784.503.4, по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], придобит от ищеца по договор за покупко-продажба от 28.06.2019г., с продавач „Трансекспрес„ ЕООД. Между продавача и дружество „Транслогистика„ООД е бил сключен на 10.10.2018 г. договор за наем на сградата / както и на други имоти /, вписан. Съгласно чл. 237 ЗЗД, при прехвърляне на собствеността договорът за наем е останал в сила спрямо приобретателя - ищец, предвид вписването му. Ищецът твърди, че на основание чл. 658, ал. 1 ,т. 6 ТЗ и чл. 644 ТЗ синдикът на „Виовес„ ЕООД, обявено в несъстоятелност, е отправил предизвестие за прекратяване на договора за наем от 10.10.2018 г., получено от управителя на „Транслогистика„ООД. Ищецът твърди, че „Транслогистика „ ООД се явява наемодател на ответното дружество, респ. същото е пренаемател за процесния имот. На основание чл.234, ал.2 ЗЗД, с прекратяването на наемния договор се явява прекратен и сключения от същото договор за пренаемане на имота, тъй като относно ползването пренаемателят не може да има повече права от наемателя. Следователно, считано от 13.11.2020 г. / изтичане на 15 - дневния срок от връчване на предизвестието, за предаване държането на имота / „ Дека - Трейд „ООД няма основание да държи същия, респ. за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2022 г. го ползва без основание, с което се обогатява неоснователно, за сметка на обедняването на ищеца и дължи обезщетение за това, предявено с иска. Ответникът „Дека - Трейд„ООД оспорва иска на няколко основания: 1 / оспорва да ползва посочената от ищеца площ от 1708 кв.м. от сградата, с идентификатор 56784.503.4.1, а само три помещения, с обща площ от 348 кв.м.; 2/ оспорва да е ползвало обекта без основание, предвид сключения наемен договор с „ Транслогистика „ ООД и последващо сключени договори за наем и анекси към същите; 3/ оспорва да се е обогатило неоснователно, тъй като за ползването на обекта е заплащало наемна цена на „ Транслогистика„ ООД, за целия исков период. За да промени правния резултат, като отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че липсва неоснователно обогатяване за ответника, предвид факта, че е заплащал наемна цена за ползването на наемодателя си „Транслогистика„ ООД. Съдът приема, че с прекратяването на договора за наем и на основание чл. 234, ал. 2 ЗЗД, следва да се считат отпаднали и правата на пренаемателя, с когото „ Транслогистика „ ООД е сключила договор за пренаемане на процесния имот. Поради това, съдът е коментирал последващо сключените между „ Транслогистика „ ООД и „ Дека - Трейд „ ООД договори за наем и анекси към същите, в периода 01.12.2019 г. – 21.07.2022 г., като негодни да обосноват правно основание за продължено ползване на имота от ответника, за периода на исковата претенция. Съдът е счел, обаче, че само това обстоятелство не обосновава основателност на иска, тъй като налага да се даде отговор, предвид правното му основание, дали ползването е довело до обогатяване на ответното дружество, за сметка на ищеца. Като е съобразил обстоятелството, че договорената наемна цена е напълно идентична с приетата за пазарна такава, съгласно заключението на съдебно-оценителската експертиза, както и че същата е редовно заплащана от ответника в полза на „Транслогистика„ ООД, за целия исков период / установено от представени фактури, платежни нареждания и справки на обслужващата го банка /, въззивният съд е приел, че ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца и не дължи обезщетение, на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД. Съдът е приел, че чл. 75 ЗЗД не е приложима в случая разпоредба, тъй като касае изпълнение на договорни задължения, а между страните по спора не съществува такова. Само в допълнение е посочил, че от доказателствата по делото се установява, че за процесния период фактическата власт върху имота не е упражнявана от ищеца / имайки предвид продълженото след поканата държане от наемателя „Транслогистика„ООД /, респ. същият не е имал възможност да предоставя за реално ползване този имот и да получава възнаграждение, което изключва и извода за обедняване от сочения в исковата молба общ факт. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси:1/ При прекратяване на договор за наем между наемодателя и наемателя, има ли правно основание за пренаемателя да ползва имота или части от него ?; 2/ Договор за наем, сключен между наемател и пренаемател, представлява ли правно основание за ползване на имот или част от имот, когато е прекратен договора за наем, сключен между наемодателя и наемателя ?; 3/ Обогатява ли се пренаемателя, когато ползва възмездно имот или части от имот, в случаите, в които е прекратен договора за наем, сключен между наемодателя и наемателя ? – допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 297/2004 г. на ІІ т.о. на ВКС, както следва: „ При пренаемане има два договора – между наемодател и наемател и последващ го договор между наемател и пренаемател. При пренаемния договор не възникват правоотношения между наемодателя и пренаемателя, отношенията са между наемателя и пренаемателя и правото на последния е обусловено от това на наемателя. Ето защо, след като се прекрати договора между наемодателя и наемателя, пренаемателят вече държи имота без правно основание. Пренаемателят няма по-големи права от наемателя за ползване на имот, отдаден под наем. Между пренаемателя и наемодателя не възникват облигационни правоотношения и затова отговорността на пренаемателя спрямо наемателя след прекратяване договора за наем между наемодателя и наемателя не е договорна, а се урежда от правилата на неоснователното обогатяване „. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът не е приел противното, счел е за прекратено и правоотношението по пренаемане на имота, с прекратяване на договора за наем между ищеца и „Транслогистика„ ООД, но приел за релевантно, с оглед фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, че такова за ответника не е настъпило, предвид възмездността на ползването - заплащана на „ Транслогистик „ ООД наемна цена за целия исков период, равностойна на средната пазарна за ползването на имота. Следователно, първите два въпроса – практически идентични по съдържание - не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като съдът не е основал решението си на решаващия мотив за продължено от ответника ползване на имота, на годно правно основание, независимо от прекратеното наемно правоотношение между ищеца и наемател, явяващ се наемодател на ответника, при условия на пренаемане за същия имот. Дори да се приеме за удовлетворен общия, не се явява удовлетворен допълнителния селективен критерий, с оглед преждеизложеното. Третият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като, макар да кореспондира с решаващия мотив за отхвърляне на иска, поради недоказано обогатяване на ответника, не включва в хипотезиса си съобразения от съда релевантен факт - възмездното ползване на имота – с плащане от ответника на наемна цена на наемателя на ищеца, между които двама облигационното правоотношение по договор за наем е прекратено, т.е. макар и наемателя „Транслогистика„ ООД да не е имал основание да я получава, респ. обогатил се без основание. Дори да се приеме удовлетворен общия, не се явява удовлетворен допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цитираното решение, което не разглежда идентична хипотеза - фактическата обстановка по разгледания в същото иск не включва заплащана от пренаемателя наемна цена. Същевременно, както се приема в цитираното от ответната страна решение по гр.д.№ 3093/2021 г. на ІV г.о., основано на приетото в ППВС № 1/1979 г., „ в неговата т. 5 е изведено задължението на съда по иска по чл. 59 ЗЗД да изясни във всеки конкретен случай дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти, за да установи или отрече това условие (материалноправна предпоставка) за възникване на субсидиарното вземане. Това условие (предпоставка) няма да е налице, ако ответникът е допуснат в собствения на ищеца имот от трето лице-наемател по договор с ищеца. Когато възражението е основано на такива твърдения, съдът е длъжен да обсъди събраните за тях доказателства. Ако твърденията са верни, изключен е общия факт - разместване на благата в двата патримониума, а с това - и основанието на иска по чл. 59 ЗЗД…Субсидиарното вземане може да възникне само ако третото лице-наемател е върнало имота и след това ответникът е установил върху имота своя, самостоятелна фактическа власт.“ Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение