Определение № 4645 от 17.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2128/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Агенция по заетостта [населено място], представлявана от изпълнителния директор В., чрез процесуалния представител юрисконсулт И. против въззивно решение № 92 от 20.02.2025г. по в.гр.д. № 990/2024г. на Окръжен съд Благоевград, с което е отменено решение № 577 от 23.07.2024г. и допълнително решение № 631 от 19.08.2024г. по гр.д.№ 1679/2023г. на Районен съд Благоевград, като вместо това е постановено друго, с което е обявена за недействителна клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя в чл.3 от допълнителното споразумение от 11.11.2023г. поради противоречие със закона, уважени са предявените от В. Б. Д. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ като е отменена заповед № 83 от 26.05.2023г. на главния секретар на Агенция по заетостта, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист“ и е осъдена Агенция по заетостта да му заплати сумата от 8 454лв., обезщетение за времето, през което е останал без работа за период от шест месеца, като са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е постановил акта си като е приел извършеното на основание чл.71 КТ уволнение за незаконосъобразно поради неспазване на установената в чл.70, ал.5 КТ забрана за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие, да се сключва само веднъж трудов договор със срок за изпитване. Според съда длъжността „трудов консултант“, която ищецът е изпълнявал преди и длъжността „ главен специалист“, за която е сключен процесният договор със срок за изпитване са идентични, като този извод е обоснован с извода, че те са „ориентирани към професионално ориентиране на работодатели и безработни лица, ведно със съответните допълнителни дейности“. При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 КТ, поставяйки във връзка спървото следните въпроси, които счита че са разрешени от въззивният съд в противоречие с цитирана от него практика, а именно: 1. Длъжен ли е съдът при спор относно датата на подаване на исковата молба, да събере доказателства за проверката й?, 2. Какви са обстоятелствата, които трябва да вземе пред вид съда и да обсъди при преценката за идентичност или различие в трудовите функции на работника или служителя, с оглед разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ?, 3. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка и да обсъди всички приети по делото доказателства, да обсъди доводите на страните, включително въведените с отговора на въззивната жалба възражения, като ясно и изрично да посочи дали ги приема или отхвърля? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. Б. Д., чрез процесуалния представител адвокат Б., в който се изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Развиват се подробни съображения по съществото на спора, който се счита че е разрешен правилно от въззивиня съд. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 27.05.2025г., в т.ІІІ от който сумата е посочена като заплатена в брой. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по поставеният въпрос с № 2, който е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, от значение е за изхода на спора и е възможно да е разрешен в противоречие с посочената от касатора практика - решение по гр.д.№ 4811/2014г.на ІV г.о. и посоченото в него решение по гр.д.№ 1561/2010г.на ІV г.о., съгласно които „при преценката за идентичност на трудовите задължения си изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – има ли съществена разлика в трудовите функции, едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции, в зависимост от спецификата на съответната длъжност, от предмета на дейност, от организацията на предприятието“. Следва да се прецени съобразяването от въззивния съд на посочената съдебна практика, с оглед конкретно установените по делото факти, съгласно които ищецът е бил преназначен от длъжността „трудов консултант“ на длъжността „главен специалист“ със сключен договор със срок за изпитване, за проверка дали договорът е сключен за нова трудова функция, каквато до този момент работникът или служителят не е изпълнявал. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение