Определение № 60797 от 08.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2020 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. Димитров срещу въззивно решение № ІV-193 /20.08.2020 г., постановено по възз. гр.д. № 1681 /2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение № 66 /04.07.2019 г. по гр.д. № 521 /2018 г. на Районен съд Средец, въззивният съд е предоставил на майката Е. Й. Е. упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М. Н. Д., родено на 20.11.2015 г., местоживеенето на малолетното дете е определено при майката, определен е режим на лични отношения на малолетното дете с бащата М. Н. Д. и той е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 250 лева. Ответникът Е. Й. Е. оспорва основателността на жалбата. Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с постановяване на първоинстанционното решение на 04.07.2019 г. бракът е прекратен по вина и на двамата съпрузи. Въз основа приетите от въззивния съд социални доклади и изслушването на двамата родители по реда на чл.59,ал.6 СК е прието, след фактическата раздяла на родителите на 21.07.2018 г., бащата е отвел детето в Ш., където семейството е живеело и работило. По признания на бащата в съдебно заседание на 06.07.2020 г. това станало без знанието и съгласието на майката. Установено е, че от този момент основни грижи за отглеждането и възпитанието на детето е полагал бащата. Майката останала да живее в България и да се грижи за другото си дете В., спрямо която детето М. проявява положителна нагласа. Позовавайки се на изготвените социални доклади и психологически експертизи, въззивната инстанция приема, че бащата е полагал адекватни грижи в икономически и социален план, но не и във възпитателски план. Относно майката е установено, че тя живее при родителите си, но ремонтирала къща в П., където имала намерение да отседне. Къщата е собственост на нейната баба, на чиято помощ майката можела да разчита при отглеждането на детето. В хода на въззивното производство е извършена съдебно-психологична експертиза, която установява наличието на синдром на родителското отчуждение спрямо майката. Позовавайки се на заключението на тази експертиза, въззивният съд е приел, че при бащата се разкрива стремеж за изключването на майката от живота на детето, поведение, което е квалифицирано като „значителна степен на родителски дефицит“. Въз основа на обсъждане на събраните в двете инстанции доказателства въззивната инстанция е приела, че предоставянето на родителските права на бащата би довело до пълно и необратимо отчуждаване на детето от майката, което според заключението на съдебно-психологическата експертиза би имало крайно негативно отражение върху детската психика и поставяло детето в риск. От събраните по делото доказателства се установява, че майката притежава родителски капацитет, демонстрира искрено желание да се грижи и отглежда детето. От заключението на съдебно-психологичната експертиза е видно, че майката се стреми да проявява възпитателски подход и подходящо ниво на контрол, съобразен с възрастта на детето, в поведението и присъстват ясно разграничени изисквания и и възпитателски ограничения, използване на адекватни стимули, емоционална топлота и реален интерес към родителските функции. Като е изходил от интереса на детето, което е момче на 4 години и половина – възраст, в която има особена нужда от майчина любов и грижа и проявения синдром на отчуждение от майката, въззивният съд е приел, че в най- добър интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени на майката, при което детето ще може да бъде отглеждано заедно със своята сестра В., към която проявява положителна нагласа. По делото е представен доклад от 12.11.2018 г. от здравен работник в националната здравна служба в А. за това, че: семейство Д. е станало известно на здравните и социални служби в А. по повод предполагаемо домашно насилие върху децата М. и В.. Установено било забавяне в емоционалното, социално, говорно и физическо развитие на М., както и поведенчески проблеми и детето било насочено към детска здравна служба за спешна оценка и оказване на помощ. Установено било, че М. изпитва силен стрес, когато бъде оставен на грижите на (бащата) М., който отговарял по неадекватен и непостоянен начин при комуникациите си с детето. Било установено, че М. страда от тежка форма на силно тревожно разстройство, което предизвиквало поведение, което може да бъде определено като контролиращо спрямо Е., М. и В.. Служителите считали, че моделът на забавянето в развитието на М. най-вероятно е в резултат на постоянното домашно насилие. Е. била посъветвана от социалните служби да се погрижи М. и В. да останат под нейните грижи. Социалните служби са имали намерение да извършат социална оценка на М. Димитров, в която да бъдат включени родителските способности на М. Димитров и до извършването на тази оценка са дали препоръка контактите му с децата да се извършват само под надзор. По делото е представен доклад от 02.04.2019 г. от организация за помощ на жени в А. за това, че: през месец април 2018 г. Е. Д. се е обърнала за помощ и съвет към организацията, след среща с нея и съпруга и Димитров е извършена оценка на риска от домашно насилие и служителите са били загрижени от това, че той изцяло контролира ежедневието и поведението и. От месец юни 2018 г. организацията осъществява периодични контакти с Е. Д. и в обобщение изразеното професионално становище на изготвилата доклада е, че Е. Д. е била жертва на домашно насилие и е изложена на висок риск от вреда от страна на съпруга си Д. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК: · При спор за упражняване на родителските права следва ли съдът, с оглед защита интереса на малолетното дете, да обсъди не отделни, а съвкупност от всички конкретно установени по делото обстоятелства? Въпросът е обуславящ, но не е решен както твърди жалбоподателят, а в съответствие установената съдебна практика на ВС и ВКС, на която жалбоподателят се позовава: т.2 от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, решение № 176 от 8.12.2020 г. по гр.д. № 1326 /2020 г., на ВКС, III г. о., решение № 142 от 6.10.2020 г. по гр. д. № 193/2020 г., на ВКС, III г.о., решение № 202 /28.10.2015 г. по гр.д. № 244 /2015 г. на ВКС, III г. о. В съответствие с приетото в ППВС при решаване на въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права въззивният съд е изходил от понятието интерес на детето и е изследвал възпитателските качества, които родителите са проявили, техния морален облик, проявените от родителите грижи и отношение към децата, проявеното желание на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода. Въззивният съд е съобразил и разпоредбата на чл.59,ал.4 от действащия СК, в които е предвидено задължение за съда да следи за интересите на децата и с която също са предвидени обстоятелства, които имат значение при определяне на мерките за родителските права. Въззивният съд е мотивирал значението на установените по делото обстоятелства, които имат значение за разрешаването на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Или: въззивният съд е формирал преценката си относно интереса на детето след установяване и обсъждане на всички релевантни за това факти въз основа на преценка на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания, социални доклади и становища на социални работници и психолози. · За да бъде преодоляно родителското отчуждение, следва ли съдът да предостави упражняването на правата на този родител, спрямо когото е налице отчуждение? Следва ли в тази хипотеза съдът подробно да обсъди средата, в която детето живее към настоящия момент, как детето се чувства и как извеждането му от тази среда би се отразило на психическото и физическо му развитие и възможността да има пълноценни отношения с двамата родители? Първият въпрос не е обуславящ, доколкото съдът не е предоставил родителските права само с оглед констатирания синдром на родителско отчуждение, а въз основа на преценка на всички обстоятелства, които имат значение за защита на интереса на детето, както беше посочено по-горе. Вторият въпрос е разновидност на въпроса: за критериите, от които изхожда съдът при решаване на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права и за релевантните за това обстоятелства, който беше обсъден и за който беше прието, че е разрешен в съответствие с установената съдебна практика на ВС и ВКС. Както беше посочено по-горе, той не е разрешен както се твърди в него, а в съответствие с установената практика на ВС и ВКС – въззивният съд е обсъдил всички релевантни обстоятелства въз основа на преценка на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на решението – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените доводи за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и следователно такива не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното, съдът