Определение № 509 от 06.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3606/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. Н. Д. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Ч., срещу въззивно решение от 23.04.2021г., постановено по в.гр.д.№1142/2020г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение от 30.04.2020г. по гр.д.№ 753/2019г. на Районен съд - Сандански, в частта, с която е уважен предявения от „Банка ДСК“ ЕАД против М. Н. Д. иск с правно основание чл.422 ГПК до размера на сумата 5628.52лв. - главница и до размера от 328.63лв. - договорна лихва от 28.09.2017 г. до 10.10.2018 г., и в частта,с която М. Н. Д. е осъден да заплати на Банка ДСК ЕАД сумата 251.77лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1262/2018 на РС Сандански. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба „Банка ДСК“ ЕАД, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт П., с който оспорва жалбата като процесуално недопустима поради непостигнатия праг на касационно обжалване от 20 000 лв. по търговското дело / чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /, евентуално - че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения от в частта, с която е уважен предявения от Банка ДСК ЕАД против М. Н. Д. иск с правно основание чл.422 ГПК до размера на сумата 5628.52лв. - главница и до размера от 328.63лв. - договорна лихва от 28.09.2017 г. до 10.10.2018 г., и в частта,с която М. Н. Д. е осъден да заплати на Банка ДСК ЕАД сумата 251.77лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1262/2018 на РС Сандански. В останалата част на въззивното решение е уважена въззивната жалба на Д. като след частична отмяна на осъдителното първоинстанционно решение е отхвърлен предявения от Банка ДСК ЕАД против М. Н. Д. иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата над 5628.52 лв. до 5917 лв. - главница и над размера от 328.63лв.до 345.70 лв. - договорна лихва от 28.09.2017 г. до 10.10.2018 г., и в частта,с която М. Н. Д. е осъден да заплати на Банка ДСК ЕАД над размера от 251.77лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1262/2018 на РС Сандански, като в тази част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано от имащата интерес да го обжалва страна – ищецът Банка ДСК ЕАД. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Настоящият състав намира за неоснователни доводите на касатора за недопустимост на касационната жалба. Делото е търговско – по договор за банков кредит, но исковете са "срещу потребители" по смисъла на чл. 113 ГПК, но изр. 2 на цитираната разпоредба /приложимата редакция след изменението с ДВ бр. 100/2019 г./ изисква да се разгледа "като гражданско по реда на общия исков процес". Така за него се прилага ниският праг на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и този праг е спазен. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, намира следното: Установено е,че Банка ДСК е сключила с Л.Т. договор за кредит за текущо потребление на 28.07.2006г. за сума от 10000 лв., срок за изплащане 96 месеца и лихвен процент от 12.45 %. За обезпечаване на изпълнение по договора, Банка ДСК е подписала договор за поръчителство с Д. на същата дата, с което той се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за отпуснатата сума, съгласно посочените условия - размер на кредита,срок и размер на лихвения процент. С Анекс №1 от 01.09.2009г. е подписан анекс между страните по договора, в който срокът за погасяване на дълга е променен на 120 месеца и лихвения процент е увеличен на 14.95 %.Д. е подписал договор за поръчителство и за тези условия на дълга. На 06.08.2010г. е подписан между кредитора и кредитополучателя Т. допълнително споразумение №2. Уговорен е гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6 м., като при неплащане на две поредни погасителни вноски е уговорена наказателна лихва, която по б.“г“ е била сторнирана, но при посочените условия се начислява. На 13.12.2012г. е подписано допълнително споразумение №3, с което се променя срокът за издължаване на дълга на 120 месеца ,считано от подписване на споразумението, при лихвен процент 14.95. Допълнителното споразумение е подписано от поръчителя зимбов. На 30.01.2018г. е подписано допълнително споразумение №4 между кредитора и кредитополучателя, с което е прието,че главницата по кредита е 5 681.13 лв. към момента на подписване на споразумението, а целият дълг е 6008.84 лв ,включващ главницата от 5681,13лв., договорна лихва от 288,48 лв. Уговорено е капитализиране на начислената договорна лихва към датата на подписване на споразумението към главницата, без да се променя срока на договора. Лихвения процент се променя на 13.45. Няма данни по това допълнително споразумение да е положен подпис на Д. като поръчител. По данни на експертизата,последното плащане по кредита е от 30.01.2018г.,а от приложеното ч.гр.д.№ 1262/2018 на РС Сандански – че заявлението е подадено на 11.10.2018г. С уведомление до Л.Т. изх.№ 04-20—00694/31.08.2018, банката е уведомила кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Писмото е получено лично от Т. на 05.09.2018г. В т.19.2 от раздела „Отговорност и санкции“ на Общите условия е уговорено, че при допускане на забава в пащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни, целият остатък от кредита е предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент с надбавка за забава 10 пунка. Въззивният съд е приел, че при тези условия, видно от доказателствата, че са се осъществили условията, кредитът да стане предсрочно изискуем,тъй като има забава в плащанията по него повече от 90 дни. Първоинстанционният съд съобразно даденото заключение от експерта счетоводител е приел,че остатъка от задължението е 5917 лв. главница и 345.70 договорна лихва.,като е приел,че вземането на банката е в тези размери. Въззивният съд е изложил съображения, че с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, има право на регрес срещу длъжника за всичко, което е платил – главница, лихви, разноски, със законната лихва от деня на плащането. Установено е валидно възникнало задължение към ищеца от страна на кредитополучателя Т.,а така също и валидно възникнало правоотношение за поръчителство между банката и Д... Според даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В този случай предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл. Въззивният съд е посочил, че му е известно,че е налично производство пред Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС по тълк. дело № 5/1019 г., образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 31.10.2019г.,предвид констатираната противоречива съдебна практика по следния правен въпрос: "При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече 6-м. срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – дали от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?" И тъй като въпросът не е бил разрешен ,въззивният състав е изразил своето становище, че в конкретната хипотеза не е налице задължение с еднократно изпълнение, а кредитиране с продължавано изпълнение, при което главницата се връща на равни вноски, с фиксирани падежи по погасителен план, а лихвата се начислява текущо върху ползваната главница в размер, актуализиращ се текущо при всяка погасителна вноска. Главницата по предоставени в заем средства и уговорената за ползването лихва представлява едно цялостно задължение, престирано еднократно от кредитора, като разсрочването му на части не придава периодичен характер на задълженията и те остават неразривно свързани в цялост,като при това може да се приеме,че изпълнението е разсрочено по волята на кредиторачл.66 ЗЗД. По тези съображения въззивният съд е приел,че в 6 месечния срок по чл.147 ЗЗД, кредиторът е предприел действия против длъжника, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение.Изискуемостта на целия размер на кредита е възникнала на 05.09.2018г.,а заявлението е подадено на 11.10. 2018г. Въззивният съд е приел, че няма доказателства поръчителят да е подписал анексите от 06.08.2010г. и на 30.01.2018г., но според настоящия състав при липса на изрично изявено новационно намерение между страните, ,тези два анекса изобщо не могат да се квалифицират като договори, уреждащи подмяна на наличното кредитно отношение с изцяло нов договор.С тях не се засяга същественото съдържание на елементите на кредита /размер и срок за ползване на главница, брой вноски и краен срок за издължаване/. Анексите /допълнителните споразумения/, с които е увеличен срока за погасяване на 120 месеца и е уговорен лихвен процент 14.95 % са подписани от поръчителя. С последния анекс е уговорено капитализиране на изтекла лихва към главницата и лихвения процент е намален на 13.45 т.е. по-благоприятен от този,за който жалбоподателят е поръчителствал. Прието е за основателно оплакването,направено във въззивната жалба, че в задължението за главница е включено изтекла до този момент договорна лихва.В практиката на ВКС /решеиние №150 от 20.03.2020 по т.д.№279/2019г. 2-ро т.о. ,решение №66 от 29.07.2019г. по т.д.№1504/2018 2-ро т.о./ е прието,че уговорката в доп.споразумения към договора за кредит, че за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения към лихви е нищожна уговорка, тъй като към този момент липсва нормативен акт, даващ такава възможност. Поради това според въззивния съд от размера на главницата следва да се приспадне сумата от 288,48 лв., която с анекса от 30.01.2018г. е посочена като дължима редовна лихва, а с текста на чл.3.1 от доп.споразумение №4, същата се капитализира към главницата.С оглед на това решението в уважената част за дължимата главница е отменено за тази сума, както и в частта за договорената лихва, която при намалената главница възлиза на 328.63 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: “При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД – от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотезата на предсрочна изискуемост?“. Според касатора поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочени от него решения на ВКС. С тълкувателно решение № 5/2019 от 21.01.2022 год. По тълк.д.№5/2019г. на ОСГТК на ВКС по същия въпрос, по който е констатирана противоречива съдебна практика на състави на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, а именно: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“, е прието, че: При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. Въззивното решение е в съответствие с даденото разрешение с тълкувателното решение, с което е преодоляна противоречивата съдебна практика на състави на ВКС, поради което не е налице соченото от касатора основание за дъпускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК, чл. чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.