Определение № 3775 от 10.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Н. П., като пълномощник на А. В. В. срещу въззивно решение № 3805, постановено на 16.06.2025 г. по в. гр. д. № 11162/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение в частта, с която в дял на касатора е поставен гараж, а в общ дял на Й. В. В. и В. В. Г. е поставен недвижим имот: дворно място, заедно с построената в него сграда, както и в частта, с която Й. В. В. и В. В. Г. са осъдени да заплатят на А. В. В. парично уравнение от 14 122,66 лв., като вместо него е постановено ново по същество, с което в дял на А. В. В. е поставен недвижим имот: дворно място с площ 550 кв. м., съставляващо имот пл. №*, кад. лист Б-14-6 - Б от неодобрения кад. план на [населено място], м. вилна зона В., ведно с построената в него сграда, представляваща източен близнак /източен близнак на сградата в съседния имот/ като източният близнак е на два етажа, със ЗП 36 кв. м. и се състои от две стаи, кухня и баня на първия етаж и три стаи на втория, находящ се в [населено място], район „Н. И.“, представляващ поземлен имот с идентификатор *** и построена в него сграда с идентификатор **** с предназначение жилищна сграда - еднофамилна по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. В общ дял на Й. В. В. и В. В. Г. е поставен гараж № 5, застроен върху 20,10 кв. м., намиращ се в средата на западната половина на сграда № 1 с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се в [населено място], район „И.“,[жк], [улица], заедно с 1, 14 % ид. ч. от общите части на сградата и мястото, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по кадастралната карта, с предназначение - гараж в сграда. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която в дял на В. Р. В. е поставен /възложен на основание чл. 349, ал. 2 ГПК/ апартамент в същата сграда, с идентификатор *****, заедно с мазе и багажно помещение, намиращо се в западната половина на сградата. В. Р. В. е осъдена да заплати на А. В. В. за уравняване на дела му сумата 21 689,90 лв., а Й. В. В. и В. В. Г. да му заплатят сумата 11 482,92 лв. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: „следва ли въззивният съд да назначи нова експертиза за оценка на имотите, когато е ноторно известно, че цената на част от делбените имоти се е повишила значително, след като е била приета експертизата в първоинстанционното производство“. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Й. В. В. и В. В. Г., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: Производството е делбено във фазата на извършване на делбата. С влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите на следните недвижими имоти: 1/ апартамент № 4, находящо се в сграда № 1, в поземлен имот с идентификатор ***, заедно с мазе № 3, намиращо се в западната половина на сградата, заедно с багажното помещение, което се намира в западната половина на сградата, заедно с 1,5 % ид. ч от цялото подпокривно пространство на сградата и със съответните 12,24 % ид. ч. от общите части на сградата и мястото, 2/ гараж № 5, застроен върху 20,10 кв. м., намиращ се в средата на западната половина на сграда № 1 с идентификатор ****, заедно с 1,14 % ид. ч. от общите части на сградата и мястото, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, с предназначение - гараж в сграда; 3/ дворно място с площ 550 кв. м., находящо се в [населено място], съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в него жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор ****, представляваща източен близнак, на два етажа, със застроена площ 36 кв. м. Делбата е допусната при следните квоти в съсобствеността: за Й. В. В. - 1/24 ид. ч., за В. В. Г. - 1/24 ид. ч., за В. Р. В. - 18/24 ид. ч. и за А. В. В. - 4/24 ид. ч Като е съобразил дяловете на страните в съсобствеността, както и броят на имотите, предмет на делбата, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че принципът за реално получаване в дял на имоти от всеки от съделителите е приложим в настоящото производство на основание чл. 34, ал. 2 ЗС и делбата може да се извърши чрез разпределение по чл. 353 ГПК. Съобразил е, че при разпределяне на имотите в полза на съделителите чрез получаване на реален дял, по чл. 353 ГПК, стойността на имотите, поставени в дял на конкретния съделител/група съделители, коляно/ следва да е максимално близка до стойността на дела им. Посочил е, че първоинстанционния съд е възложил на делбения апартамент на съделителката В. В., при общо съгласие на останалите съделители. Не е имало спор между страните, че този имот съответства най-точно като стойност на дела от 18/24 ид. ч. на тази съделителка в съсобствеността. При липса на конкретни съображения срещу това възлагане, въззивният съд е приел, че не може да преразглежда наличието на предпоставките за поставяне в дял на този имот на съделителката В.. Изложил е съображения, че при определяне стойността на наследствената маса, а от там и конкретната стойност на дяловете на страните, районният съд неправилно е включил в цената на гаража т. н. багажно помещение. Съгласно влязлото с сила решение по допускане на делбата, това помещение е прилежаща част към делбения апартамент /обслужващо жилището помещение/. Независимо от конкретната промяна в ползването на багажното помещение в момента, то не може да бъде приобщено към гаража, като самостоятелен обект на делба, едва във втората й фаза, нито съставлява самостоятелен обект на собственост, който да се включи в определяне на дяловете на страните. Посочил е също така, че страните във втората фаза по извършване на делбата са изцяло обвързани от начина, по който са допуснати до делба процесните имоти в първата фаза на производството с влязлото в сила решение. По тази причина багажното помещение не е оценявано отделно от съдебно-техническата експертиза и такава самостоятелна оценка не би могла да се направи. Видно от заключението, както на основната, така и на повторната експертиза, то е включено от вещите лица при даване оценка на апартамента, именно като прилежащо към него помещение. Приел е, че стойността на наследствената маса следва да се формира по следния начин: от стойност на ап. 4 - 601 714 лв., цената на гараж № 5 в размер на 75 930 лв. и на поземления имот в [населено място], ведно със сграда в него, в размер на 95 721 лв. или същата е в размер на 773 365 лв. При така определената маса стойността на дяловете на страните е следната: делът на В. В., която има 18/24 ид. ч. в съсобствеността, е в размер на 580 023, 75 лв., делът на А. В., който има 4/24 ид. ч. в съсобствеността е в размер на 128 894, 16 лв., а стойността на дела на В. Г. и Й. В., които имат общо дял от 2/24 ид. ч. (по 1/24 за всеки) е в размер на 64 447, 08 лв. След като е отчел вида и стойността на допуснатите до делба имоти, квотите на съделителите и тяхното стойностно изражение, както и становището на ищците относно имота, който искат да им бъде поставен в общ дял, въззивният съд е счел, че за да се постигне ликвидиране на съсобствеността по най-справедлив начин в общ дял на ищците следва да се постави гараж № 5 на стойност 75 930 лв., който е най-близък като стойност до техния дял в съсобствеността. Приел е, че поставянето в дял на имота в [населено място] би довело до много голямо неравенство и до увеличаване на сумите, които следва да се заплатят за уравняване на дяловете от всички страни. В дял на съделителя А. В. следва да се постави на поземления имот в [населено място], ведно със сграда в него, който е на стойност 95 721 лв., който е най -близък до стойността на дела му от 128 894, 16 лв. Полученото при подялбата неравенство в дяловете следва да бъде изравнено с пари или В. следва да получи за уравняване на дела си сума в размер на 33 173, 16 лв. От тази сума В. В. дължи заплащането на сума в размер на 21 689,90 лв. за уравняване на дела. Съделителите В. Г. и Й. В. също дължат на А. В. за уравняване на дела му разликата от 11 482, 92 лв. Не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставения въпрос е налице трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Този въпрос не е обуславящ за изхода на спора в настоящата хипотеза. Това е така, тъй като жалбоподателят извежда доводите си за по-високата оценка на гаража, поставен в дял на съделителите В. Г. и Й. В. от обстоятелството че нея следва да се включи и стойността на багажното помещение. В хода на устните състезания в първоинстанционното производство жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е заявил, че багажното помещение е принадлежност към апартамента, който следва да бъде поставен в дял на съделителката В. В.. С оглед формираната сила на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, липсата на спор между страните, че делбения апартамент следва да бъде възложен в дял на тази съделителка и заявените оплаквания във въззивната жалба, съдът не е имал възможност да преразглежда както съществуването на предпоставките за поставянето му в дял на съделителката В., така и неговата оценка. В обобщение, не са налице предпоставки за достъп до касационен контрол. С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на ответниците по жалба направените разноски в размер на 511,29 евро, съставляващи равностойност на заплатените 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение