Определение № 75 от 19.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 896/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТИ ЕЙ ПРОПЪРТИС АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 103 от 09.01.2020 г. по в. т. д. № 5152/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, ХV-ти състав, с което е потвърдено решение № 1287 от 12.07.2019 г. по т. д. н. № 1311/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, VІ-2 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлена предявената от касатора молба с правно основание чл.744 ал.1 т.2 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност на АДЖЕ ИНТЕРНАЦИОНЕЛ ООД /н/ с ЕИК[ЕИК]. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на въззивното решение и се моли за отмяната му. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Дали терминът “известно имущество” по см. на чл.744 ал.1 т.2 ТЗ означава и такова имущество, което е трябвало да бъде установено, но не е установено към датата на прекратяване на производството по несъстоятелност и 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства. По първия въпрос се сочи противоречие с решение № 826/29.12.2005 г. на ВКС, I т.о. по т.д.№ 537/2005 г., а по втория – с решение № 222/27.03.2018 г. по т.д.№ 505/2017 г. Срещу касационната жалба не е постъпил писмен отговор. За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в срока за обжалване и атакуваният акт подлежи на касационен контрол, но не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на разглеждането й по същество. Първият въпрос не е обусловил решаващата правна воля на съда и поради това няма значение за изхода на спора, съгласно общото селективно изискване на посочената по-горе правна норма. В решаващите си мотиви съставът на въззивния съд е приел, че липсва една от предпоставките за възобновяване на прекратеното производство по несъстоятелност, а именно - наличие на новооткрито имущество на несъстоятелния длъжник. Преценил е, че видно от доказателствата по делото към момента на постановяване на съдебното решение за прекратяване на производството са били известни данните за прехвърляне на имотите, придобити от длъжника по представените от молителя нотариални актове /доводите на последния са били, че длъжникът е прехвърлил собствени обекти без прилежащите към тях идеални части от общите части на поземления имот, в който е построена сградата, в размер на 7.32 %, като този актив не е бил известен на синдика и затова представлява новооткрито имущество по см. на чл.744 ал.1 т.2 ТЗ/ и същите са били предмет на съобразяване към посочения момент. Евентуално съдът е изложил, че ако все пак са останали непрехвърлени идеални части, това е можело да бъде изчислено и преди прекратяването на производството. Въпросът на касатора е относим към евентуалните съображения на съда и поради това няма решаващо значение за постановения краен резултат. В допълнение към горното следва да се посочи, че правните изводи на въззивния съд и начинът, по който са формирани, не се намират в противоречие с разрешението на ВКС, на което касаторът се позовава. Вторият правен въпрос също не може да обуслови допускането на обжалваното решение до касационен контрол. Касаторът твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по част от оплакванията в жалбата му против решението на първата инстанция във връзка с предплащането на разноски, но същите подлежат на разглеждане единствено при направен извод за съществуване на новооткрито имущество, при извършването на преценка за това, дали стойността на същото е достатъчна за покриване на разноските по несъстоятелността. При направен извод за липса на такова имущество, съдът не преминава към изследване на предпоставките на чл.744 ал.2 ТЗ, следователно необсъждането на посочените доводи и доказателства не касае относими за спора обстоятелства. По тази причина поставеният въпрос не отговаря на допълнителното селективно изискване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК да се намира в противоречие с практиката на ВКС. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение