Определение № 1260 от 19.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 423/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. Д., чрез адв. Д. М. срещу решение №173/01.11.2023г. на Апелативен съд - П. по в.гр. д. №20235000500451. Според касатора, решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е игнорирал определени доказателства в полза на ответника, а е дал превес на други, изцяло в полза на ищеца. Твърди, че от заключението на СМЕ не може да се определи точно кога е моментът на деформация и на костната консолидация на фрактурата, поради което липсват неопровержими доказателства, че получените травматични увреждания от ищеца, нарушаващи неговата анатомична цялост са изцяло вследствие деликта, осъществен от ответника. Излага, че не е отчетено, че при правилно лечение на пострадалото лице, максималният възстановителен период би бил 2-3 месеца, което не отговаря на времевия период, описан от ищеца. Твърди, че при постановяване на решението не е съобразено, че липсва обезобразяване на лицето по смисъла, утвърден в съдебната медицина. Не е отчетено, че ищецът е напуснал работа по свое желание още преди инцидента, и че е нямал лекарско заключение, че не може да управлява МПС – автомобил или камион. Касаторът счита, че присъденото обезщетение не отговаря на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е прекомерно и несъответстващо на действително причинените неимуществени вреди. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен като недоказан по основание и размер. В условията на алтернативност, моли размерът на присъденото обезщетение да бъде намален. Моли за присъждане на разноски. В изложението на касационните основания се посочва, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално- правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно с Постановление №4/ 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане. Твърди се, че в противоречие с изискванията на посоченото постановление, съдът неправилно е анализирал и причинно- следствената връзка между нанесените на ищеца увреждания и моментното му състояние, като не е отчетено, че претърпените вреди са в следствие на вече увреденото му състояние. На следващо място се излага, че съдът се е произнесъл по следния материално -правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Следва ли съдът да приеме като доказано обстоятелството за причиняване на процесната телесна повреда, въз основа на съдебно - медицинска експертиза, която установява увреждания с „неустановен начален момент“? Въпросът се поставя във връзка с твърдението на касатора, че по делото не може да се определи точно кога е моментът на деформация и на костната консолидация на фрактурата. Вторият поставен съществен материално-правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е: Следва ли съдът да приеме за доказано причиняване на увреждане, въз основа на СМЕ, която не съдържа никаква категоричност в отговорите на поставените задачи и съдържа изразите „възможно“, „може“ и „могат“. На трето място се твърди, че решението на ВКС е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като присъденото обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на изискванията за справедливост. Ответникът по жалбата – Г. С. Н., чрез депозирания писмен отговор оспорва същата, като излага, че не са налице основания за нейното допускане до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Производството е образувано по иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от Г. Н. срещу С. Д. за заплащане неимуществени вреди в размер на 33 000 лв. и имуществени такива в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането, претърпени от него в резултат на нанесена му от ответника на 30.08.2022г. средна телесна и множество други телесни повреди, а именно кръвонасядане по проекцията на долната челюст вдясно с ограничени движения при отваряне на устната кухина, изтръпване на дясна лицева половина, оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око с хематом, затворил изцяло окото, кръвоизлив под слизестата обвивка на дясната очница с контузия на булбата, причинили сиплопия /двоене на зрението/ във всички посоки, вторично комплексно увреждане по лицето – лицева асиметрия в дясна половина на лицето с изместване на костни фрагменти на дясна зигоматична кост „скула“ навътре, странично хлътване и изместване на дясна очна ябълка по посока надолу и вляво, причиняващи проблеми в зрението и деформация в дясната лицева половина, обезобразяваща лицето. Твърди, че поради липса на здравни осигуровки и средства не е постъпвал в лечебно заведение, а се е възстановявал в домашни условия при спазване на предписания от лекарите режим и лечение. Излага, че възстановяването му продължава и към датата на подаването на исковата молба, търпял е болки, не можел да се храни и говори нормално, нарушен е бил сънят му, трябвало е да бъде подпомаган в ежедневието си от своите близки. Поради загрозяването на лицето търпи срам, неудобство и ниско самочувствие, които влияят отрицателно на социалните му контакти. Не е могъл да работи по професията си като шофьор поради лечението и възникналата несигурност в зрението. С допълнителна молба от 27.03.2023г. уточнява, че вредите са му причинени на 30.08.2022г. от ответника, който при отнемането на движими вещи е употребил сила, нанасяйки му силни удари с юмрук в областта на дясното слепоочие, от които ищецът е получил описаните в исковата молба телесни повреди. Ответникът С. Д. оспорва исковете по основание и размер, като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Оспорва да е причинил на ищеца и други увреждания освен счупването на челюстта, включително наличието на причинна връзка между описаните в исковата молба увреждания и неговото поведение на 30.08.2022г. Оспорва всички твърдения на ищеца относно вида, характера и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди. За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 33 000 лв., въззивният съд е направил собствен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който е стигнал до извод за основателност на предявения иск. От фактическа страна, с оглед представеното по делото споразумение, одобрено по НОХД №957/2022 г. на ОС-Стара Загора, влязло в сила на 9.11.2022г., е приел за безспорно установено при условията на чл. 300 от ГПК, че ответникът Д. е извършил посоченото в исковата молба престъпление грабеж, придружен със средна телесна повреда на ищеца Г. С. Н., изразяваща се в счупване на челюст, при което се затруднява дъвченето и говоренето. Приел е за несъмнено, че от това увреждане ищецът е търпял болки и страдания, с оглед на което е счел за установено, че в резултат на това противоправно и виновно, престъпно поведение на ответника, на ищеца е причинена неимуществена вреда, поради което са налице основанията по чл. 45, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати парична сума за обезщетяване за тази неимуществена вреда. От заключението на СМЕ, прието в о.с.з. на 19.05.2023г., съдът е приел за установено, че липсват явни данни за счупване на дясното рамо на долната челюст, но фрактурата на ябълчената кост се вижда на фасовата рентгенография. При прегледа, вещото лице установява хлътване в тази част на лицето назад и надолу, което е видимо и с нова кожна гънка между скулата и очницата, която под лявото око липсва. Очната ябълка на дясното око е изместено надолу, легнала на пода на очната орбита, която поради фрактурата е по-ниско и оттам самата очна ябълка е по-надолу с около 2-3 мм. Горният десен клепач е малко по-паднал в сравнение с левия. Вследствие на фрактурата, която е зараснала с лека деформация, е налична остатъчна асиметрия между двете лицеви половини. Поради изминалия период от около 8,5 месеца от фрактурата не може да се определи точният момент, но би могло деформацията на скулата и изместването на дясната очна ябълка надолу да са се случили на инкриминираната дата 30.08.2022 г. Според експерта, счупването на ябълчената кост, големият кръвоизлив под слизестата обвивка на дясната очница, контузия на дясното око, големият следтравматичен оток на областта, разкъсно-контузната рана, оток и кръвонасядане по дясната вежда съответстват да са получени от високо енергийно въздействие на твърди, тъпи предмети или в конкретния случай могат да са получени както е описано в съдебната документация от множество юмручни удари в областта на дясното слепоочие. Посочените увреждания са предизвикали относителна деформация на дясната лицева половина в зоната на скулата, асиметрия между двете лицеви половини, което не може да се счита като обезобразяване на лицето. Счупването на зигоматичната кост е квалифициращ признак на травма, която при правилно лечение е с период на възстановяване 2-3 месеца, което покрива критериите за средна телесна повреда поради остатъчната видима деформация на дясната очница. При прегледа на ищеца на 10.05.2023г. вещото лице е установило, че дясната ябълчена кост от лицето му е срастнала и дори при палпация не е болезнена, енофталмът продължава да съществува – дясната очница е разположена с около 2-3 мм. по-ниско от лявата, десният горен клепач е видимо паднал спрямо левия също с 2-3 мм. Според експерта всички останали деформации и патологични състояние на дясното око биха могли да се коригират единствено по оперативен начин. Според заключението, периодът за пълното възстановяване от получените увреждания е 2-3 месеца, като интензивността на болките, е била най-силна в първите няколко дни, а след постепенно е намалявала, успоредно с намаляването на травматичния оток в зоната на ударите. Според вещото лице няма огромно загрозяване, тъй като няма тежки функционални, морфологични или органни изменения, които представляват една несъвместимост на формата на лицето с нормалната, но асиметрията се вижда и ще продължи да съществува, като корекция може да се направи единствено по оперативен път, но според експерта това носи рискове, тъй като в зоната има два сериозни нерва, които биха могли да бъдат увредени при оперативна интервенция, от която ще останат и външни белези от оперативния разрез. Това е една от фините оперативни манипулации, които в България могат да се извършат на не повече от две места. От показанията на Г. С. Н. - брат на ищеца, разпитан в съдебното заседание, се установява, че брат му получил счупване на челюстта, бил надут в дясната страна на лицето, не можел да си отваря устата, окото му било затворено, след време като спаднал оттокът видели, че окото му е паднало надолу. След посещение на очен лекар разбрал, че трябва операция, за да му се измести окото нагоре и за да може да вижда нормално. Имал също и нараняване на челюстта, изпитвал болки и около 2 месеца можел да си отваря устата. Около 2 месеца го боляло, не можел да се храни, правели му супи и се хранел със сламка, защото не можел да си движи ченето. След тези 2 месеца постепенно започнал да си отваря устата и можел да яде каши и по-меки храни, сега още го наболява челюстта и не може да дъвче твърда храна. Около месец-месец и половина не можел да говори, защото не можел да си отвори устата, фъфлел и нищо не му се разбирало. Пиел течен аналгин за болките, спял само на едната страна докато му било подуто лицето около 2-3 месеца, отокът на лицето спаднал за около 20 дни и започнало да му се отваря окото. Личало си, че тази страна на лицето му е малко променена и не е като другата, тази промяна в лицето му създавала неудобство, срамувал се да излиза. Г. не е женен, от инцидента не е излизал с приятели, през зимата се оплаква, че от студа го наболява лицето на мястото на отока, оплаква се от проблеми със зрението. Г. е шофьор на камион, но не работи от момента на увреждането. Свидетелката Р. Г. Х.-леля на ищеца-го видяла няколко дни след инцидента. Лицето му било цялото червено, скулата му била подута, окото затворено, веждата била сцепена, не можел да си отваря устата, фъфлел и не се разбирало какво говори, много го боляло, пиел обезболяващи. След около месец и половина спаднали отоците, и тогава видели, че окото е налято с кръв и той започнал да ходи на преглед при очни лекари. Не можел да се храни след инцидента, около месец и повече бил със сламка, след това с лъжица, сега се храни нормално, но без твърди неща, спял само на едната страна. Разликата в лицето му била очевидна – скулата му е изпъкнала, бузата му е по-навътре, окото му е изкривено и не може да вижда добре, като гледа си вдига главата нагоре, не искал да излиза никъде, не иска да го вижда никой, сега не може да работи, има проблеми със зрението. С оглед така коментирани доказателства, въззивният съд е приел, че се установяват описаните в исковата молба увреждания, които в началния етап са причинили на ищеца силни болки, постепенно намаляващи в процеса на лечение, както и значителни неудобства и притеснения, включително тъй като не е можел и да работи по своята професия на шофьор поради тежките наранявания в процеса на възстановяването от тях. Прието е, че счупването на ябълчената кост е причинило освен болката и значителни проблеми в ежедневието за периода на зарастване от 2-3 месеца – в храненето, в зрението, при говора, при спането, поради което за този период е налице значително влошаване на качеството на живот на ищеца. Съобразявайки характера на деянието и степента на вината /умишлено престъпление грабеж с причинена средна телесна повреда, довело до причиняване на счупване на ябълчената кост, както и на голям кръвоизлив под слизестата обвивка на дясната очница, контузия на дясното око, голям следтравматичен оток на областта, разкъсноконтузна рана, оток и кръвонасядане по дясната вежда/, степента на увреждането /причинени силни физически болки и страдания, възстановяване в период от 2-3 месеца, сериозен дискомфорт в ежедневието поради затруднения в храненето, говора, спането, зрението, зарастване на ябълчената кост, но останало трайно обезобразяване на лицето/, последиците от деянието /значително влошаване на начина и на качеството на живот на ищеца в период от 2-3 месеца, невъзможност да работи в тези период, сериозен дискомфорт поради трайно загрозяване на лицето/, възрастта на пострадалия Н. към момента на деликта /47 години/, съдът е приел за справедливо при условията на чл. 52 от ЗЗД обезщетение в размер на 40000лв., която сума е съобразена и със социално-икономическата обстановка към 30.08.2022г. при минимална работна заплата 710 лв. Тъй като ищецът е претендирал обезщетение в размер на 33 000 лв. за търпените неимуществени вреди, то апелативният съд е счел, че правилно окръжният съд му е присъдил този размер, ведно със законна лихва от датата на деликта, и разноски. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поддържаните от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните съображения: Досежно размера на присъденото обезщетение, касаторът не е формулирал конкретен въпрос, а само е изложил, че при определяне на обезщетението, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Постановление №4 от 23.12.1968. На първо място следва да са посочи, че предвид липсата на поставен въпрос не може да се направи преценка досежно наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Касационната инстанция има правомощие да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да извежда такъв от касационната жалба /т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Във връзка с наведеното твърдение, че въззивният съд не е преценил обстоятелствата, които обуславят вредите и определянето на обезщетение в съответствие с правилното приложение на законовоустановения критерий за справедливост следва да се посочи, че не се констатира твърдяното от касатора противоречие на приетото от съда с ППВС № 4/1968г. В последното са дадени разяснения, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се съобразят конкретните обективно съществуващи обстоятелства за всеки отделен случай, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В случая, съдът при определяне размера на обезщетението не се е отклонил от тази задължителна практика, защото е взел предвид установените по делото увреждания, получени от ищеца, начина на получаването им, продължителността на възстановителния период, търпените през него неудобства, наличното загрозяване и търпените морални страдания. Т. е. съдът не е определил немотивирано размера на дължимото се обезщетение, а напротив изложил е ясни и конкретни аргументи, които според него обосновават присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. След като е обсъдил вредите, съдът е направил извод за всички негативни последици, и е извършил преценка за справедливия размер на обезщетението с оглед всички релевантни критерии. Останалите аргументи относно състоянието на лицето на ищеца към настоящия момент съдържат несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд, но същите касаят правилността и обосноваността на решението, която преценка може да се извърши едва и само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване. На следващо място касаторът поставя два материално-правни въпроса, по които счита, че въззивният съд се е произнесъл, и те са от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото: „Следва ли съдът да приеме като доказано обстоятелството за причиняване на процесната телесна повреда, въз основа на съдебно - медицинска експертиза, която установява увреждания с „неустановен начален момент“? и „Следва ли съдът да приеме за доказано причиняване на увреждане, въз основа на СМЕ, която не съдържа никаква категоричност в отговорите на поставените задачи и съдържа изразите „възможно“, „може“ и „могат“? В мотивите на съда се съдържа произнасяне по тези въпроси, но те не са били от обуславящо значение за решаващите му изводи. Въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК е обсъдил подробно и всестранно събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е достигнал до извод за основателност на предявения иск. Заключението на вещото лице е кредитирано и възприето от съда в съвкупност с всички останалите, приети по делото писмени и гласни доказателства, от които може да се направи категоричен извод за конкретните телесни увреждания, настъпили в момента на инцидента, както и относно извършителя на същите. Във връзка допустимостта до касация, следва да се отбележи и, че не е обосновано наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът не е мотивирал във връзка с коя правна норма се налага и защо смята, че произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поради липса на конкретни твърдения и обосновка, изложението в тази част не отговаря на разясненията, съдържащи се в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, според които точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност на въззивното решение, на която се позовава касатора в последната част на изложението си. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Наведените от касатора доводи досежно размера на присъденото обезщетение и несъгласието му с него, представляват оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното решение, които според личното му убеждение се дължат на неправилен анализ на събраните доказателства и приетите за установени въз основа на тях обстоятелства. Така наведените съображения обаче не обосновават очевидна неправилност на въззивното решение по см.на сл. 280, ал.2 ГПК. Не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание. Предвид изхода на спора, ответникът по касационната жалба има право на разноски в размер на заплатения адвокатски хонорар, които съдът, с оглед представения договор за правна помощ и пълномощно, определя в размер на 1200.00 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение