Определение № 1073 от 12.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4068/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. И. срещу решение № 202 от 23.05.2022 г. по в.гр.д.№ 105 от 2022 г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение, II-ри въззивен граждански състав, с което частично е отменено решение № 1490 от 17.12.2021 г. по гр.д.№ 2519 от 2021 г. на Плевенския районен съд и вместо това е допуснато изкупуване на основание чл.66, ал.1 ЗС във връзка с чл.33, ал.2 ЗС в полза на В. И. Г. и Т. Т. Г. на 1/3 ид.ч. от гараж, находящ се в [населено място], съставляващ сграда с идентификатор ....., с адрес на имота: [населено място], [улица], разположен в поземлен имот с идентификатор...., предмет на договор за покупко-продажба от 26.02.2021 г., обективиран в нотариален акт № ...., том І, рег.№ 158, дело № 6 от 2021 г. на нотариус Д. Я., с който Д. И. Д. и П. С. Д. са продали цялата сграда на Д. Д. И. при условие, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила В. И. Г. и Т. Т. Г. заплатят на Д. Д. И. сумата от 1 666,67 лв., както и разноските в нотариалното производство в размер на 139,23 лв. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която е допуснато изкупуване на основание чл.66, ал.1 ЗС във връзка с чл.33, ал.2 ЗС в полза на В. И. Г. и Т. Т. Г. на останалите 2/3 ид. ч. от описания гараж при условие, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила заплатят на Д. Д. И. сумата от 3 333,33 лв., както и разноските в нотариалното производство в размер на 278,47 лв. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв.- за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В конкретния случай предмет на касационно обжалване е въззивното решение по иск за изкупуване с правно основание чл.66, ал.1 във връзка с чл.33, ал.2 ЗС, предявен от В. И. Г. и Т. Т. Г. срещу Д. И. Д., П. С. Д. и Д. Д. И.. Този иск е облигационен, а не вещен, защото с него не се защитават вещни права, а се упражнява облигационно потестативно право на съсобственика на недвижим имот да замести купувача като страна по договор за продажба на ид.ч. от съсобствения имот. С уважаването му се налага правна промяна, като ищецът замества купувача по вече сключен договор с досегашния съсобственик, а влязлото в сила решение замества договора за покупко-продажба, с който се прехвърлят вещни права върху недвижимия имот. Поради това постановеното по този иск въззивно решение не попада в посочените в чл.280, ал.3, т.1 ГПК изключения, а цената на иска се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4 ГПК във връзка с т.2 ГПК въз основа на данъчната оценка на имота- предмет на договора за продажба, а ако няма такава- по пазарната цена. В този смисъл е трайната практика на ВКС, например решение № 403 от 26.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 2882 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 50176 от 24.10.2022 г. по гр.д.№ 1481 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 60160 от 18.10.2021 г. по гр.д.№ 2403 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 60405 от 22.11.2021 г. по гр.д.№ 2904 от 2021 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 124 от 23.04.2020 г. по ч.гр.д.№ 836 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 101 от 24.01.2023 г. по ч.гр.д.№ 4372 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др. В конкретния случай, видно от представеното по делото удостоверение за данъчна оценка, издадено от [община], данъчната оценка на процесния имот е 4 783,80 лв., а посочената в самия договор за продажба от 26.02.2021 г. данъчна оценка е 4 939,80 лв. Тъй като тя е под 5 000 лв., съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението на Плевенския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване. Ето защо подадената срещу това решение касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея дело на ВКС- да се прекрати. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците В. Г. и Т. Г. направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение