Определение № 50574 от 03.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2207/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Обединение на немски овчарски кучета в България", чрез процесуален пълномощник, против решение № 39 от 28.06.2021 г. по в. т. д. № 237/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 124 от 02.03.2020 г. по т. д. № 853/2019 г. на Пловдивския окръжен съд в обжалваните от касатора части, а именно - за отмяна, по искове на В. А. Д. и Р. Н. Д., на решенията, взети на проведеното на 29.09.2019 г. Общо събрание на сдружението относно: освобождаването на В. Д. като член на УС и председател на същото и избор на нов, промяната на седалището и адреса на управление на сдружението и подаването на заявление за придобиване на членство в Българската републиканска федерация по кинология; постановено е и заличаване на посочените обстоятелства по партидата на сдружението в ТРРЮЛНЦ. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на въззивното решение като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. По подробно изложени съображения се моли същото да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, евентуално, предвид допуснатите процесуални нарушения, касаещи правото на защита на страната, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС - Пловдив. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл.280 ал.1 т. 1 ГПК по следния процесуален въпрос: Дали следва откритото заседание по делото да бъде отложено по реда на чл.142 ал.2 ГПК, когато страната и процесуалният й представител не се явят в насрочено съдебно заседание, като всяка от страните в своевременно депозирана молба за отлагане сочи и удостоверява непредвидени обстоятелства - пречка за явяване. Ответниците по касация, чрез процесуален пълномощник, изразяват становище, че не се доказва приложното поле на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, по съображения, обективирани в подадения в срок писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл.283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима. Във връзка с формулирания от касатора въпрос, подробно обсъден от състава на въззивния съд, в мотивите на решението е изложено следното: По делото са ангажирани доказателства от страните: писмени - от ищците, и гласни - от ответника, с отговора на исковата молба. Ответникът е поискал чрез свидетелски показания да установи факта на провеждането на събранието, лицата, които са присъствали, както и направените изявления. Неговото искане е оставено без уважение с определението по чл.140 ГПК, поради установяване на посочените обстоятелства с писмени доказателства. Преди насроченото о.с.з., процесуалният пълномощник на ответника е подал молба за отлагане на делото, с оглед служебен ангажимент - необходимост от явяване в о.с.з. по друго дело в PC - Бургас, като в молбата се поддържа искането за разпит на двама свидетели за същите обстоятелства, прави се и искане за спиране на производството, поради наличие на преюдициално дело. Законният представител на ответника също е подал молба за отлагане на производството, поради служебните му ангажименти като помощник-нотариус. Окръжният съд е приел, че постъпилите молби са неоснователни, поради липса на доказателства за твърдяната служебна ангажираност на процесуалния пълномощник и /такива са постъпили след провеждане на заседанието/, както и уважителни причини за неявяването на лицето, представляващо ответника. В това заседание е обявил проекто-доклада за окончателен, както и е оставил без уважение искането по чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Във въззивното производство са приети доказателства относно ангажираността на пълномощника на ответника, както и такива относно предмета на второто висящо дело. В проведеното пред АС - Пловдив съдебно заседание отново са разгледани исканията на страната - настоящ касатор, които са оставени без уважение. При тези данни съставът на въззивния съд е преценил, че липсва нарушение на правилото на чл.142 ал.2 ГПК, т.к. в конкретния случай не е установено наличието на едновременна пречка за явяване, както за страната, така и за пълномощника й, поради липса на доказателства за служебна ангажираност на представляващия ответното сдружение. Посочено е, че исканията на последното са разгледани от първостепенния съд и са намерени за неоснователни, такива искания са отправени и с въззивната жалба, същите са разгледани в проведеното пред въззивния съд публично заседание и на тях е даден същият отговор. Съдът е заключил, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да са се отразили негативно върху правото на защита на ответника. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Формулираният въпрос относно приложението на чл.142 ГПК не съответства на приетото от въззивния съд, а именно, че страната, чрез нейния законен представител, не е представила доказателства за наличието на непредвидени обстоятелства - пречка за явяване в насроченото съдебно заседание. Въпросът предполага да са изпълнени и двете условия на чл.142 ал.2 ГПК, а изразената воля в обжалваното решение е, че това не се установява по делото. Съдът е обсъдил обстоятелството, че по исканията на ответника първоинстанционният съд се е произнесъл, а и сам е преценил същите като неоснователни в проведеното о.с.з. на 28.05.2021 г., поради което и независимо от твърдяното процесуално нарушение, правото на защита срещу иска не е накърнено. Предвид изложеното, формулираният от касатора въпрос не удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, изяснен с указанията по т.1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а и доколкото предполага съобразяване на факти, които не са намерени от въззивния съд за осъществени, то въпросът може да се цени единствено като оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на въззивния съд по смисъла на чл.281 т.З ГПК. Както изрично е посочено в цитираното по-горе тълкувателно решение, подобни оплаквания са извън предмета на спора в настоящата фаза на касационното производство. Липсата на правен въпрос, отговарящ на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на исканата касационна проверка. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение