Определение № 388 от 23.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 657/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 33, постановено на 31.01.2012г. по т.д. № 1220/2011г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение, постановено на 07.12.2009г. по т.д. № 130/2009г.на Пловдивски окръжен съд, поправено с решение № 486, постановено на 10.12.2009г. по същото дело, с които е призната за установена по отношение на всички кредитори на [фирма] (н), представляван от синдика Р. Т., нищожността на извършените плащания от [фирма] на [фирма] след началната дата на свръхзадължеността 02.11.1999г., както следва: плащане в размер на 75 000 щ.д., извършено на 24.08.2000г., плащане в размер на 33 000 щ.д., извършено на 25.08.2000г., и плащане в размер на 69 951 щ.д., извършено на 17.07.2001г., и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] (н), представляван от синдика Р. Т., общо сумата 177 951 щ.д., предмет на нищожните плащания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото 25.02.2009г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 200 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване обосновава с твърдения за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответниците Р. Т. – синдик на [фирма] (н) и [фирма] (н), представлявано от синдика Р. Т., оспорват касационната жалба. Поддържат, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск за установяване нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършени от несъстоятелното дружество след началната дата на свръхзадължеността плащания на парични задължения, като искът е основан на разпоредбата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ в редакцията, действаща преди приемането на ЗИД на Търговския закон, обн. ДВ бр.20 от 28.02.2013г., и съединен с него осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД. За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че е налице фактическият състав на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, тъй като несъстоятелният длъжник е извършил парични плащания в полза на [фирма] в подозрителния период – след началната дата на свръхзадължеността 02.11.1999г., като плащанията са осъществени по банков път с платежни нареждания на посочените три дати. След образуване на касационното производство, с §8 на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, чл.646, ал.2 ГПК е изменен, като с § 14, ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящото производство. С решение № 4 от 11.03.2014г. по к.д. № 12/2013г. К. съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на §14, ал.1 и ал.2 и §15 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, поради което обратното действие на закона следва да бъде съобразено в настоящото производство. С оглед изменението на чл.646, ал.2 ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ по отношение на вида на исковете – от установителни в конститутивни, касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато с оглед вероятната недопустимост на иска, за която съдът следи служебно. Предварително внасяне на държавна такса не се дължи съобразно чл.649, ал.6 ТЗ, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,