Определение № 2786 от 06.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1798/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Зар пропъртис“ ООД срещу решение № 136 от 10.03.2025 г. по в. т. д. 893/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено определение № 467 от 11.09.2024 г. по т. д. 42/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд и вместо това е изменено решение № 62 от 22.05.2024 г. по т. д. № 42/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд в частта за разноските, като разходът за платено адвокатско възнаграждение от „Зар пропъртис“ ООД е намален от сумата 11 556 лв. на сумата 6 000 лв. с вкл. ДДС.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваният акт е неправилен предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон. Изтъква, че присъденият от първоинстанционния съд разход за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 11 556 лв. не е прекомерен, тъй като адвокатът е осъществил в пълен обем дължимата защита по делото, размерът е съответен на установените като ориентир за съда в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и неправилно, в нарушение на чл. 78, ал. 5 ГПК, при липса на разминаване между положения от адвоката труд, фактическата и правна сложност на делото от една страна и договорения размер на възнаграждението от друга, е намален от съда. По тези доводи моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да му бъде присъден изцяло стореният разход.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Следва ли да се присъдят разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в пълен размер, определен по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, без да се взема предвид действително оказаната адвокатска помощ, нейния обем, наличието на фактическа и правна сложност на делото?

2. Допустимо ли е съдът във всеки случай по прилагане на общия режим в областта на съдебните разноски да се отклони по изключение от този режим и да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да се съобразява по никакъв начин с адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения?

3. Какъв следва да е критерият за разумност и пропорционалност на разноските, респ. на адвокатското възнаграждение, подлежащо на определяне от съда?

4. В случай на непълно предоставена правна помощ дължи ли се възнаграждение, съответстващо на размерите, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.?

5. Следва ли при съобразяване на критерия разумност и пропорционалност на разноските като индиция за определянето на справедливо и разумно адвокатско възнаграждение да служи Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения?

6. Какви следва да са обективните критерии за разумност и пропорционалност при определяне на разноските, подлежащи на присъждане, респ. на адвокатското възнаграждение, подлежащо на определяне от съда, и следва ли да се изследва освен фактическата и правна сложност на делото и цената на иска, респективно материалния интерес по делото?

Моли касационно обжалване да бъде допуснато по поставените въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата, [община], в предоставения срок не депозира писмен отговор и не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3, изречение 2-ро ГПК съдебен акт в указания на страната преклузивен срок.

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че съгласно т. 1 и т. 3 от диспозитива на решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 на СЕС, което е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България на основание чл. 633 ГПК, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен съобразно чл. 36 ЗА, и може да определи по-нисък размер от посочения в Наредбата. Намерил е, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закон за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал. 3 от отменената Наредба №1/09.07.2004 г. и няма ограничение да намали адвокатското възнаграждение и под предвидения минимален размер от 9 630 лева без ДДС и 11 556 лева с ДДС. Счел е, че делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като се касае за факти, установени с официални и частни свидетелстващи документи, които не са оспорени в производството по глава двадесет и втора ГПК, и няма проведено открито съдебно заседание. По тези мотиви е приел, че на ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева без ДДС или 6 000 лева с включен ДДС за производството пред първата инстанция, до която сума е намалил присъдения на тази страна разход за заплатено адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

По поставените от частния касатор въпроси е налице утвърдена и задължителна съдебна практика.

Съобразно дадените разрешения с мотивите към т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Прието е, че правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за справедливост и достъп до правосъдие.

Задължително на основание чл. 633 ГПК за съдилищата в Република България е и цитираното от въззивния съд решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, с което по поставено преюдициално запитване от български съд е отговорено, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, в случая Наредба 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава забраната на чл. 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална уредба, включително когато не е подписан договор.

Въззивният съд не се е отклонил от горецитираната задължителна за съдилищата съдебна практика, като е извършил преценка относно фактическата и правна сложност на спора, съобразил е доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, извършените от адвоката действия и сложността на делото в конкретния случай. Мотивирал е извода си защо намира, че е налице несъответствие между усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на ищеца „Зар пропъртис“ ООД и заплатеното от тази страна възнаграждение. Въззивният съд изрично се е позовал на задължителната за него практика на Съда на Европейския съюз по решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. и изложил конкретни доводи защо намира, че не е обвързан от минималните размери по Наредба 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По тези съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалвания въззивен съдебен акт.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение