Определение № 192 от 16.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3569/2017 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №84 от 10.01.2017г. по гр.д. № 5188/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 871 от 06.02.2015г. на по гр.д. № 1708/2011г. на Софийски градски съд за установяване по отношение на Н. И. Б., Е. Д. С. и С. Д. С., че Н. Н. Б. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Б. Н. Б. и И. Н. Б.-В./ е собственик по давност на апартамент № 56 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с принадлежащите му мазе № 4, идеални части от общите части на вход „Д” и идеални части от правото на строеж върху поземления имот. Касационната жалба е подадена от ответниците Н. И. Б., Е. Д. С. и С. Д. С. чрез пълномощника адв. И.. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на процесуалните норми. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са поставени процесуални и материалноправни въпроси, предизвикани от особеностите на спора - след уважаване на иск за защита правото на собственост спрямо лице, претендиращо да е собственик по давност, срещу първоначалните ищци се предявява иск за собственост от член на домакинството на ответника по първия иск, който също претендира да е собственик по давност, позовавайки се на самостоятелно владение, несъвместимо с това на ответника по първия иск. Ответниците Б. Н. Б. и И. Н. Б.-В. представят писмен отговор чрез пълномощника си адв. Б., в който изразяват становище за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по установителен иск за собственост. Ищецът Н. Б. твърди, че на 06.06.1996г. е сключил с [фирма] договор за изграждане и продажба на жилище; като правата по договора придобил въз основа на декларация от същата дата, подписана от първоначалния купувач Б. Н. Б. - негов син и дружеството - продавач. След извършени довършителни работи по жилището ищецът се настанил през януари 1997г. и оттогава до момента живее в имота, като табелка с името му стои на вратата и на пощенската кутия, а в издадените му документи за самоличност това е неговият постоянен адрес. С оглед на това с изтичане на десетгодишен срок е придобил правото на собственост по давност. През април 2010г. разбрал за насрочен въвод във владение по изпълнително дело, заведено от ответниците, поради което предявил настоящия иск. Ответниците поддържат, че техният наследодател Д. С. Г. е бил член-кооператор в Ж. „Български художник” и процесният апартамент му е разпределен с окончателния разделителен протокол. През 2006г. Д. Г. е предявил иск по чл. 38а ЗЖСК против Б. Н. Б. /син на ищеца Н. Б./ и съпругата му Г. И. М.-Б., които афиширали фактическа власт върху имота. С влязло в сила решение от 21.10.2009г. по гр.д. № 1748/2009г. на СГС, ІV-б отд., искът е уважен и ответниците Б. са осъдени да предадат на ищеца Г. апартамента. В мотивите на решението е обсъдено наведеното от Б. и Г. Б. възражение за придобиване на собствеността по давност и същото е намерено за неоснователно поради недостатъчен срок на владението. Въз основа на това решение е образувано изпълнително дело за въвод, сочено от ищеца като повод за завеждане на иска му. Въззивният съд е намерил, че силата на пресъдено нещо на решението по иска по чл. 38а ЗЖСК не съставлява процесуална пречка за водене на настоящия иск, тъй като не съвпадат нито страните, нито предмета на спора - първоначалният ищец Н. Б. не е участвал в производството по чл. 38а ЗЖСК, а и искът по чл. 38а ЗЖСК е специфичен владелчески иск, а не такъв за установяване на собствеността. На следващо място, въз основа на приета графологична експертиза съдът е установил, че договорът от 06.06.1996г., на който се позовава първоначалният ищец Н. Б., не е подписан от него, но е приел, че е налице извършено от него потвърждаване на договора по чл. 42, ал.2 ЗЗД посредством представената в хода на делото молба от 16.06.2014г. При преценка на събраните гласни и писмени доказателства досежно упражняваната от ищеца фактическа власт, съдът е взел предвид, че на 21.01.1997г. с протокол ищецът е получил ключове от апартамента /всъщност протокола е на името на сина му Б./, че е бил избран за касиер на входа от този момент до 2014г., плащал е електрическа енергия, получавал е на адреса разпореждания от НОИ за пенсията си, името му е била изписано на пощенската кутия и на вратата. Въз основа на тези данни и на показанията на свидетелите, съдът е намерил, че е осъществявана от първоначалния ищец Н. Б. фактическа власт върху вещта като своя лична, т.е. той е упражнявал владение върху жилището. По отношение на субективната страна на владението, съдът е счел, че презумпцията по чл. 69 ЗС не е оборена. В крайна сметка е приел, че давностно владение е упражнявано след края на 1998г. когато е преустановено недопускането на членове на Ж. в обекта; че владението на първоначалния ищец е било постоянно, непрекъснато, несъмнено и явно, при което към момента на завеждане на иска през 2011г. давностният срок е изтекъл. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното: Формулираните от касаторите правни въпроси, спрямо които се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както и че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, са следните: 1/представлява ли съществено процесуално нарушение неразглеждането и необсъждането на всички възражения на ответниците. Визира се възражението, наведено своевременно с отговора на исковата молба, че владението на ищеца Н. Б. е било скрито, доколкото като владелци на имота са се афиширали неговия син Б. и съпругата му Г., както и възражението, че повечето от писмените доказателства са създадени с оглед нуждите на процеса; 2/ представлява ли процесуално нарушение приобщаването и разглеждането на писмено доказателство при настъпила преклузия. Касаторите имат предвид приемането на протокола от 21.01.1997г. за предаване на ключовете от жилището, представен във второто съдебно заседание по делото; 3/ представлява ли съществено процесуално нарушение неразглеждането и необсъждането на всички ангажирани от ответниците писмени доказателства и по-конкретно доказателствата, черпени от водения предходен процес по чл.38а ЗЖСК, досежно упражняваната фактическа власт от ответниците по този иск Б. и Г. Б.; 4/ съществено процесуално нарушение ли е едностранчивото обсъждане на свидетелските показания; 5а/тече ли придобивна давност когато купувач по предварителен договор за строителство обитава имота докато строителят държи целия обект на строителство, т.е. докато сградата е още в строеж; 5б/ тече ли придобивна давност в полза на владелец, ако той не афишира своето владение; явно ли е владението на едно лице, ако наред с него множество лица /членове на едно домакинство/ извършват еднозначни действия по ползване и обитаване на имота; явно ли е владението, ако и друго лице от това домакинство заявява публично анимус по отношение на имота за същия период; 6/ предполага ли се знание за определени факти, събития и юридически състояния по отношение членовете на едно домакинство; 7/ какво е значението на уважен иск по чл. 38а ЗЖСК спрямо следващ иск за собственост, ако в първия процес е било отхвърлено възражение за давност, а вторият иск се основава на твърдение за давност за същия период от страна на роднина по права линия на ответника по първия иск; 8/ какво е значението на датата и достоверна ли е тя по отношение на приложените от ищеца частни писмени документи - договора и декларацията от 06.06.1996г., въз основа на които се обосновава началния момент на своене на имота от ищеца. Първите четири въпроса са процесуални и касаят дейността на съда по обсъждане и преценка на доказателствата. Видно от мотивите на въззивното решение, че съдът не е изложил никакви съображения по наведените във въззивната жалба оплаквания, че първата инстанция изобщо не е споменала, а още по-малко анализирала, част от представените с отговора писмени доказателства, касаещи защитната позиция на Б. и Г. Б. в производството по чл. 38а ЗЖСК, заявеното от тях възражение за придобивна давност и доказателствата, на които са се позовали за него. Също така съдът, независимо от препращането по чл. 272 ГПК, не е отговорил на аргументираните доводи, че владението на Н. Б. е било скрито, понеже като владелци са се афиширали сина му и снаха му. При тези обстоятелства извършената от въззивния съд дейност е в отклонение от сочената от касаторите практика на Върховния касационен съд - Решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ІІ т.о., Решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 82382010г. на ІІ т.о. и др. Горното налага допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Следващите въпроси - от пети до седми включително имат отношение към изводите на съда, че владението, осъществявано от първоначалния ищец Н. Б. е било явно и открито, независимо от водения иск по чл. 38а ЗЖСК срещу сина му и снаха му, в който те са претендирали, че са собственици по давност, както и с оглед останалите данни, че ищецът, сина му и снаха му са живяли в едно домакинство, при което не е изяснено какво е съотношението на упражняваната от тримата фактическа власт - дали е съвладение или самостоятелно владение на съпрузите, което изключва владението на бащата. Всички тези обстоятелства имат определящо значение за изхода на спора. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, за да се изяснят белезите и критериите, по които се преценява дали владението е скрито или явно, с оглед на особеностите на настоящия случай, при който имотът се обитава от няколко лица в роднинска връзка, които се конкурират спрямо собственика като владелци, позоваващи се на придобивна давност. Осмият въпрос относно противопоставимостта и достоверната дата на частните документи, на които ищецът базира възникването на фактическата си власт, не е поставен в основата на решаващите мотиви и поради това не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.