Определение № 214 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [община],В. област,представлявяна от кмета А. К. Т. чрез пълномощник адв.Й. Б. от АК-Варна против решение № 57 от 15.04.11г.по в.гр.дело № 71/11г.на Апелативен съд – Варна,с което е потвърдено решение № 1452 от 13.12.10г. по гр.дело № 1035/10г.на Окръжен съд- Варна. С него е осъдена [община] да заплати на И. А. Н. сумата 35 400 лв,представляваща обезщетение за причинени вреди от замърсяване със строителни отпадъци в част с площ от 5900 кв.м.от собствения й имот,съставляващ ПИ с идентификатор 07598.365.3 с площ от 7.742 дка,находящ се в землището на [населено място],м.С.,ведно със законната лихва,считано от завеждане на иска до окончателното изплащане,на основание чл.170 от ЗООС. В приложеното изложение касаторът излага съображения за недопустимост на въззивното решение.Поддържа,че искът,разгледан на основание чл.49 ЗЗД вр.с чл.170 ЗООС, е недопустим поради наличието на специален ред за търсене на деликтната отговорност на общината – чл.1 ЗОДОВ. В писмен отговор ответницата по касационната жалба моли да не се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че предявените искове са с правно основание чл.49 ЗЗД вр.с чл.170 ЗООС.От фактическа страна е прието,че ищцата е претърпяла вреди вследствие замърсяване на 5.9 дка от собствения й имот със строителни отпадъци и земни маси,с парична равностойност на вредите в размер на 35 400 лв.Замърсяването на имота било извършено от физически и юридически лица,на които ответната община е издала разрешителни за извозване и депониране на строителни отпадъци до определеното за това депо,които обаче са ги разтоварвали и извън него,респективно в нейния имот.Според въззивния съд увреждането е настъпило поради бездействие от страна на ответната администрация,която не е изпълнила задължението си да контролира чрез своите органи дали отпадъците се изхвърлят точно на определеното за целта място. Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос,който не е посочен от жалбоподателя,а в случая това основание за допустимост на касационно обжалване изрично е въведено.Проверка за допустимост на въззивното решение следва да се извърши и с оглед констатираното противоречие в изложените обстоятелства и петитума на исковата молба и уточнението към нея от 21.06.10г. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.