Определение № 138 от 20.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 315/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 4008 от 14.ХІІ.2010 г. на [фирма]-Б., подадена против онези части от въззивното решение № 442 а на Благоевградския ОС от 16.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 701/2010 г., с които това д-во е било осъдено да заплати на ищцовото [фирма]-Б. сума в размер на 6 168.07 лв. - като обезщетение за претърпени от последното имуществени вреди от прекъсване на магистрален оптичен кабел, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба /8.V.2009 г./ и до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер общо на 1 124.92 лв. за периода 30.І.2008 г. и до завеждането на тези два иска с правно основание по чл. 49 ЗЗД и съответно по чл. 86, ал. 1 от същия закон. Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваните две негови осъдителни части, както в нарушение на материалния закон /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на Благоевградския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 5 ГПК/. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който тези два обективно кумулативно съединени осъдителни иска на [фирма]-Б. да се отхвърлят изцяло – в предявените по делото размери, ведно с присъждане на направените от касатора разноски, възлизащи на 1 075 лв.. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-Б. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните две осъдителни части на решението си въззивният съд се е произнесъл по въпроса „за правната квалификация на главния от предявените по делото искове”, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Липсват обаче доводи в изложението относно първата от релевираните предпоставки: тази по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответното по касация [фирма]-Б. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за частична неправилност на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Благоевградския ОС, касационната жалба на [фирма]-Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: В атакуваната осъдителна част на въззивното решение по претенцията с правно основание по чл. 86, ал. 1 ГПК за сумата 1 124.92 лв. липсва изложение на въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ като основание за допустимост на касационния контрол, тъй като единственият формулиран въпрос се отнася до „главния от предявените по делото искове”. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена – предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай формулираният от търговеца касатор въпрос - „за правната квалификация на главния иск”, не само че няма естеството на такъв, който да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция по конкретното дело, а представлява неразделна част от доклада по делото, който е бил длъжен да направи първостепенният съд /арг. чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК/. Същевременно във въззивната си жалба [фирма] не е поставяло като проблем евентуално погрешно определената от районния съд правна квалификация на главния от двата обективно кумулативно съединени иска. В заключение, макар да поддържа сега в касационната си жалба оплакване за нарушаване на процесуалното правило на чл. 5 ГПК, [фирма]-Б. не навежда никъде в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК доводи за наличието на непълни, неясни или противоречиви закони, представляващи приложимо към спора материално право. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение