Определение № 138 от 20.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 315/2011 г.

ВКСI търговско отделение20.02.2012 г.докладчик Емил Марков

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 442 а на Благоевградския окръжен съд от датата 16.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 701/2010 г. В ЧАСТТА МУ, с която [фирма]-Б. е било осъдено, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на ищцовото [фирма]-Б. сума в размер на 6 168.07 лв. - като обезщетение за претърпени от последното имуществени вреди от прекъсване на негов магистрален оптичен кабел, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на делото /8.V.2009 г./ и до окончателното й изплащане, КАКТО И В ЧАСТТА, с която [фирма]-Б. е било осъдено, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на [фирма]-Б. мораторна лихва върху същата главница в размер общо на 1 124.92 лв. за предшестващ завеждането на делото период с начална дата 30.І.2008 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 315 по описа за 2011 г.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 4008 от 14.ХІІ.2010 г. на [фирма]-Б., подадена против онези части от въззивното решение № 442 а на Благоевградския ОС от 16.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 701/2010 г., с които това д-во е било осъдено да заплати на ищцовото [фирма]-Б. сума в размер на 6 168.07 лв. - като обезщетение за претърпени от последното имуществени вреди от прекъсване на магистрален оптичен кабел, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба /8.V.2009 г./ и до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер общо на 1 124.92 лв. за периода 30.І.2008 г. и до завеждането на тези два иска с правно основание по чл. 49 ЗЗД и съответно по чл. 86, ал. 1 от същия закон. Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваните две негови осъдителни части, както в нарушение на материалния закон /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на Благоевградския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 5 ГПК/. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който тези два обективно кумулативно съединени осъдителни иска на [фирма]-Б. да се отхвърлят изцяло – в предявените по делото размери, ведно с присъждане на направените от касатора разноски, възлизащи на 1 075 лв.. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-Б. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните две осъдителни части на решението си въззивният съд се е произнесъл по въпроса „за правната квалификация на главния от предявените по делото искове”, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Липсват обаче доводи в изложението относно първата от релевираните предпоставки: тази по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответното по касация [фирма]-Б. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за частична неправилност на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Благоевградския ОС, касационната жалба на [фирма]-Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: В атакуваната осъдителна част на въззивното решение по претенцията с правно основание по чл. 86, ал. 1 ГПК за сумата 1 124.92 лв. липсва изложение на въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ като основание за допустимост на касационния контрол, тъй като единственият формулиран въпрос се отнася до „главния от предявените по делото искове”. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена – предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай формулираният от търговеца касатор въпрос - „за правната квалификация на главния иск”, не само че няма естеството на такъв, който да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция по конкретното дело, а представлява неразделна част от доклада по делото, който е бил длъжен да направи първостепенният съд /арг. чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК/. Същевременно във въззивната си жалба [фирма] не е поставяло като проблем евентуално погрешно определената от районния съд правна квалификация на главния от двата обективно кумулативно съединени иска. В заключение, макар да поддържа сега в касационната си жалба оплакване за нарушаване на процесуалното правило на чл. 5 ГПК, [фирма]-Б. не навежда никъде в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК доводи за наличието на непълни, неясни или противоречиви закони, представляващи приложимо към спора материално право. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Цитирани разпоредби

11