Определение № 60389 от 03.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4590/2021 г.

Производство по чл.278, вр.с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на Б. Г. Б. чрез адвокат Д. Ф. от АК-София срещу определение № 60612/14.07.2021 г. по гр.д.№ 1046/2021 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което се оставя без разглеждане като процесуално недопустима, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, подадената касационна жалба вх.№ 1046/21.02.2020 г. Частната жалба съдържа доводи за неправилност на определението, тъй като неправилно била определена стойността на процесния договор. Според жалбоподателя, стойността на договора включва всички произтичащи от него вземания – главница в размер 2000 лева, лихви в размер 459,28 лева, както и сумата 2679,84 лева, представляваща договорна неустойка. От „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е подаден писмен отговор, но в допълнителна молба, след срока за отговор, е направено искане за повторно връчване на препис от касационната жалба, тъй като страната не е била уведомена за това от упълномощения си процесуален представител. Проверката за редовност на подадената жалба и размяната на книжата е служебно задължение на администриращия съд, чийто акт се обжалва и в случая, връчването е осъществено надлежно чрез адвокат А. А. на 04.11.21 г. по чл.51, ал.3 ГПК, поради което искането за повторно връчване на препис от касационната жалба е неоснователно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено от тричленен състав на ВКС, ІІІ г.о. и с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да приеме, че касационната жалба е процесуално недопустима, съдът е приел в обжалваното определение, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Б. Г. Б., с която са предявени иск за нищожност на договор за заем в размер 2000 лева и евентуален иск за прогласяване нищожност на неустоечна клауза от договора. Според мотивите на определението, цената на иска следва да бъде определена по реда на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, а общата сума при коректно изпълнение от страна на заемателя възлиза на 2459.28 лева, т.е. под допустимия праг за касационно обжалване от 5000 лева, поради което касационната жалба е процесуално недопустима. Обжалваното определение е съобразено с изискванията на процесуалния закон поради което следва бъде потвърдено. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК (изм. ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г., предишна ал.2, бр.86 от 2017 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Според чл.69, ал.1, т.4 ГПК, размерът на цената по иска за съществуване на договор е стойността на договора, т.е. сбора на главницата и уговорената лихва. Вземанията за обезщетения, лихви за забава и неустойки са самостоятелни, тъй като макар и да произтичат от същия договор, са поставени в зависимост от допълнителен юридически факт – неизпълнение на договора. В случая, касационната жалба е подадена срещу решение по гражданско дело, което не подлежи касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като всеки от предявените искове е с цена под 5000 лева, поради което правилно решаващият състав на Върховният касационен съд е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,