Определение № 59 от 13.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 7/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ч. “Р”, гр. Б. срещу определение от 04.11.2008г., постановено по гр.д. № 702/2008г. от Софийския апелативен съд, с което оставена без разглеждане молбата от 16.10.2008г. на представляващия Ч. “Р” - Н. И. А. за тълкуване на решението от 18.09.2008г. по гр.д. № 702/08г. на САС. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по молбата за тълкуване. Ответникът И. И. М., гр. Б. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е допустима без проверка на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК. Производството по гр.д. № 702/08г. е образувано по жалба на И. И. М. срещу решение на Врачанския окръжен съд за постановен отказ за вписване на промяна на вписани обстоятелства по партидата на Ч. “Р”. С решение № 121/18.09.2008г. Софийският апелативен съд е отменил първоинстанционния съдебен акт и е постановил вписване на членове на читалищното настоятелство, на проверителната комисия и в представителството на Ч. “Р”. М. в производството по чл.194 от ГПК /отм./ и настоящ частен жалбоподател е твърдял, че е налице необходимост от тълкуване на въззивния акт с оглед на издаването на валидно удостоверение за актуално състояние, в което да са отразени органите, представляващи читалището. Твърди, че вписванията въз основа на съдебното решение по гр.д. № 702/08г. от 18.09.2008г. на САС отразяват промени в обстоятелствата съгласно решения на О. събрание на читалището от 30.01.2008г., а решенията на О. събрание от 18.02.2008г. са вписани според решение на Врачанския окръжен съд от 26.02.2008г. За да постанови обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че предпоставка за тълкуване на решение по смисъла на чл.194 от ГПК /отм./ е същото да е влязло в сила и да не е изпълнено. В случая, бил постановен позитивен охранителен акт, подлежащ на незабавно отразяване /вписване като техническа дейност/ и следователно не подлежал на изпълнение по смисъла на чл.194, ал.2 от ГПК /отм./. Изложени са съображения и че молителят е трето за охранителното производство лице, което от една страна разполага с иск по чл.431, ал.2 във вр. с чл.498 от ГПК /отм./, а от друга – не е навел и доводи за неяснота на самия съдебен акт, която на препятства прилагането му. Определението е правилно. Съгласно чл.434 от ГПК /отм./ за охранителните производства се прилага и нормата на чл.194 от ГПК /отм./, според която е допустимо тълкуване на влязло в сила решение, когато то е неясно. Законодателят е предвидил, че предмет на тълкуване не може да бъде изпълнено съдебно решение – ал.2 на чл.194 от ГПК /отм./. Решението е изпълнено не само когато е проведено изпълнение по реда на изпълнителното производство по ГПК, но и когато предписанията, които то съдържа по установителен или конститувен иск, са изпълнени от съответния съд или от органа, до който те се отнасят, включително и когато са приложени конститутивните правни последици от решението. В случая, се иска тълкуване на решение, постановено в охранително производство, което решение подлежи на вписване в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Врачанския окръжен съд. Изпълнение по смисъла на чл.194, ал.2 от ГПК /отм./ на решение, постановено по чл.496 от ГПК /отм./, настъпва с вписването му в регистъра. Това не изключва възможността за тълкуване на решение на съда, постановено в охранително производство, но тълкуването е допустимо само когато решението съдържа неяснота, която не позволява незабавното му изпълнение по чл.497 от ГПК /отм./, т.е. вписването му в регистъра. Липсват данни дали решението, чието тълкуване се иска, е вписано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, но изложените от молителя обстоятелства касаят вероятно затруднение при издаване на удостоверение за актуално състояние относно представителството на читалището, а не неяснота на подлежащия на вписване охранителен акт. Въпросът относно представителството на юридическото лице към настоящия момент е извън предмета на въззивното дело. По пътя на тълкуването не може да се иска признаване на факти и съобразяване на съда с решения, постановени в други производства. Преценката за това кое вписване е последно по време е въпрос, свързан с функционирането на регистъра и не съставлява въпрос по тълкуване на решение на вписване на промени в обстоятелствата. По тези съображения обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане молбата за тълкуване, следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд