Определение № 963 от 28.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 684/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 7081/12.13.2010 година на Й. В. С. и Д. В. С., и двамата от [населено място] чрез адв. Р. В. - САК срещу въззивно Решение Nо 209 от 25.10.2010 година по гр.възз.д. Nо 505/2010 година на ОС-Перник. С посоченото решение, окръжния съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдено решение на първата инстанция по отхвърления иск на Й. В. С. и Д. В. С., и двамата от [населено място] по чл. 72 ЗС, за заплащане на извършени подобрения в чужд имот като добросъвестни владелци. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно- необосновано поради несъобразяване с доказателствата по делото и закона, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК се поддържа с довод, че с постановеното въззивно решение, съдът се е произнесъл по материално правен въпрос, така и по съществен процесуален закон, разрешени в противоречие с практиката а ВКС, а решението по „този въпрос” би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Конкретните доводи касаят неправилно приетата теза, че не може да се уважи иска поради липсата / не ангажиране / на доказателства кога и кои лица са извършили претендираните подобрения”, както и несъобразяване изводите на съда с обстоятелството, че представените доказателства с исковата молба не са били оспорени в законоустановения срок. Сочи се, че въззивното решение, противоречи на идентични решения на ВКС, постановени по гр.д. Nо 1944/2002 година, по гр.д.Nо 2098/2002 година, по гр.д. Nо 2748/2002 година и трите по описа на IV отд. на ГК, по исковете на ползуватели на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на бившите членове на ТКЗС. В срока по чл.287 ГПК не е подадено писмено становище-отговор от ответника по касационната жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.100/2010 година /, намира: Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните по делото за спазване срока по чл. 283 ГПК и изискванията за цена на иска над минимално определения размер до посоченото изменение на закона от 1000 лв. При направената преценка на въведените основания за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато. С изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът и неговата защита следва изрично да изведат- в смисъл да посочат или да формулират- конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос т.е. да конкретизират онзи правен проблем, който в рамките на предмета на конкретния гражданско-правен спор, е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС/ чл. 280 ал.1 т.1 ГПК /, или се разрешава противоречиво от съдилищата/ чл. 280 ал.1 т.2 ГПК / като илюстрират довода си с конкретни решения и /или да посочат онази причина, поради което считат, че произнасянето на ВКС в смисъл различен от този на въззивния съд по поставения въпрос би довело до точното прилагане на закона и за развитие на правото. След като касаторът не сочи въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, то селекцията за допустимост на касационното обжалване в този предварителен етап на касационното производство не може да бъде направена. Позоваването на касатора, че са налице решения на ВКС по идентични казуси, разрешени в смисъл различен от този на обжалваното въззивно решение, и то при доводи за неправилност касаещи преценката на доказателствата, не могат да обосноват извод за допустимост в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК именно поради липсата на изведен въпрос и то такъв, който е обосновал крайния правен извод на съда за изхода на спора. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия