Определение № 2603 от 16.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1753/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Д. Г., чрез адв. Ю. Д. от АК - Варна, срещу определение № 1376/18.05.2026г. по възз.ч.гр.д.№ 167/2026г. на Окръжен съд - Хасково. С него е потвърдено определение № 320/18.02.2026г. по гр.д.№ 1692/2025г. на Районен съд - Хасково в обжалваните части, с които, на осн. чл.130 ГПК, производството по делото е прекратено по предявените против „Профи Кредит България“ ЕООД установителни искове за прогласяване нищожността на арбитражната клауза, съдържаща се в т.13.1. от ОУ към сключения между страните договор за револвиращ заем от 18.07.2011г., поради противоречие със закона и добрите нрави, и на липсата на правно действие на издадения на 07.03. 2014г. изпълнителен лист въз основа на постановеното арбитражно решение по арб.д.№ 755/2013г. на арбитър Б. Г.. Според частния касатор изводът за липса на правен интерес е извършен в нарушение на чл.124, ал.1 ГПК и чл.433, ал.1, т.3 ГПК, доколкото е прието, че прекратяването на изпълнителното дело настъпва автоматично с отмяната на арбитражното решение и доколкото правният интерес от исковете е сведен само до изпълнителните последици. Намира, че е налице нарушение на чл.6 ЕКПЧ, тъй като е „затворен“/липсва какъвто и да е способ за ефективна защита. Поддържа че приложението на чл.433, ал.1, т.3 и т. 4 ГПК е извън приложното им поле и е незаконосъобразно препратено към производството за отмяна по чл.47 ЗА, доколкото на такава не подлежи нищожното арбитражно решение. Според частния касатор обжалваният акт е необоснован, тъй като изводът за липса на правен интерес е изграден на три несигурни предположения, не е изследвана служебно правната природа на арбитражното решение, като не е извършена служебна проверка за неговата валидност, и липсват мотиви по нито един от аргументите в частната жалба. По изложените подробни съображения искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първата инстанция за разглеждане на исковете, евентуално - за служебно прогласяване нищожността на арбитражното решение с произтичащите от това последици по отношение на изпълнителния лист по чл.405, ал.5 ГПК. В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност, е въведена допълнителната селективна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следния въпрос: Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26 ЗЗД за нищожност на арбитражна клауза в потребителски договор, когато срещу ищеца се води активно изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист, издаден по арбитражно решение, постановено въз основа на тази клауза? Според частния касатор въпросът е разрешен в противоречие с определение № 224/30.05.2016г. по ч.т.д.№ 481/2016г., I ТО, и решение № 40/29.06.2017г. по т.д.№ 2448/2015г., I ТО. С писмен отговор ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г. К., изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба. Съставът на I ТО, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното: Производството по делото е образувано по обективно съединени установителни искове, два от които са за прогласяване на нищожността на арбитражната клауза в ОУ към сключения от страните договор за потребителски кредит и на липсата на правно действие на издадения изпълнителен лист въз основа на постановеното въз основа на нея арбитражно решение. С исковата молба е първоначално сезиран окръжен съд, който е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на районен съд, приемайки, че са предявени обективно съединени оценяеми искове, всеки с цена под 25 000лв. За да потвърди прекратителното първоинстанционно определение в обжалваните от ищцата части, въззивният съд е възприел извода на първата инстанция за липса на правен интерес, като е изтъкнал, че арбитражното решение, постановено по недействително арбитражно споразумение, подлежи на отмяна по чл.47, ал.1, т.2 ЗА, а, като последица от отмяната - изпълнителното производство подлежи на прекратяване, на осн. чл.433, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, с което ще бъде постигнат целеният от ищцата правен ефект. Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, която е приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Както е изяснено в т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросът от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение ( чл. 281, т. 3 ГПК ) Неоснователността на искането за допускане на обжалване по формулирания въпрос преди всичко произтича от отсъствието на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът, освен, че е твърде общо формулиран и не предполага даването на отговор, извън конкретиката на всеки спор, според формулировката си изисква проверка на данните по делото и в този смисъл касае пряко законосъобразността на обжалваното определение, каквато проверка е изключена от селективната фаза на касационното производство. Същевременно въпросът не съответства на данните по делото. С първоинстанционното определение, което в тази част не е обжалвано и е стабилизирано, е прекратено производството по делото по съединения иск за установяване на липсата на арбитражно споразумение и в тази част делото е изпратено по компетентност на ВКС за произнасяне относно отмяната/прогласяване нищожността на арбитражното решение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по въпроса отсъства и въведената допълнителна селективна предпоставка. Посоченото от частния касатор определение по чл.288 ГПК не съставлява съдебна практика по т.1, предл.2 на чл.2780, ал.1 ГПК (т.2 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС). В посоченото решение № 40/29.06.2017г. по т.д.№ 2448/2015г., I ТО е прието, че допустимостта на установителен иск за обявяване на нищожност на арбитражна клауза е обусловена от наличието на правен интерес, който подлежи на изследване от съда с оглед конкретните обстоятелства по случая. Не се констатира отклонение на даденото по въпроса разрешение, което е съобразено с конкретиката на спора. Необосновано от частния касатор е приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Пряко от мотивите на обжалвания въззивен акт не се установява обжалваното определение да е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон според дадената от частния касатор обосновка. Предвид изложеното, не се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Мотивиран от това, съставът на I ТО: