Определение № 608 от 05.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 610/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Д. В. К. срещу Решение № 316 от 27.12.2011 год. по т.д.№ 84/2011 год. на Варненския апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на Д. К. в процесуалното му качество на встъпило по реда на чл.218 ГПК трето лице помагач на [фирма] – ответник по иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, предявен от Р. И. С., Е. Х. А., Н. Х. Ю. и Р. С. М. за отмяна на решенията на общото събрание (ОС) на дружеството, материализирани в протокол, носещ дата 04.08.2009 год. Търговищкият окръжен съд е отменил решенията на ОС на [фирма]. В рамките на първоинстанционното производство, като трето лице помагач на ответника е встъпил Д. К. – съдружник и бивш управител на [фирма]. Сезиран с въззивната жалба на Д. К., Варненският апелативен съд е стигнал до същия извод. Съобразно исковата молба, твърдението на Р. С., Е. А., Н. Ю. и Р. М. в качеството им на съдружници в [фирма] е, че общото събрание, насрочено за 04.08.2009 год. е било с дневен ред: 1./ Изключване на 32 съдружници; 2./ Вземане на решение за преразпределяне на дяловете на изключените; 3./ Смяна на седалището на дружеството; 4./ Промяна на дружествения договор. Твърдението е за нарушение на чл.139 ал.1 ТЗ при свикването на общото събрание – връчени покани и предупрежденията за изключване само на шестима от съдружниците, както и за съставяне на два протокола от провеждането му. Независимо от опороченото свикване, присъствали лично 25 съдружника, а 8 съдружника били представлявани от пълномощници. Общото събрание, формирано от присъстващите съдружници, взело решение за отлагане на провеждането му до влизане в сила на присъдата на Д. К. – бивш управител на [фирма], както и избор на комисия, която да прецени необходимостта от допълнителни вноски. Този протокол бил съставен и подписан от присъстващите лично съдружници. Вторият протокол с решения на ОС, съобразно обявения дневен ред бил съставен от пълномощниците И. С. и Дарена А., упълномощени от управителя К., легитимиращ се от своя страна, като пълномощник с пълномощни от 2006 год. В А. по вписванията е бил внесен протоколът за изключването на 32-та съдружници. Поради това, в рамките на преклузивния срок по чл.74 ал.2 ТЗ е предявен иск за отмяна на решенията, материализирани в този протокол. Съдилищата са приели, че искът е основателен и са отменили решенията на ОС от 04.08.2009 год. по посочения по-горе дневен ред, поради нередовното му свикване; недоказано изпълнение на процедурата по връчване на предупрежденията за изключване; зачитане на доказателствената сила на този от протоколите на ОС, носещ подписите на присъствалите съдружници. В касационната жалба се подържа основният довод за недопустимост на въззивното решение. В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с противоречие с т.6 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС и Решение № 109 от 25.06.2010 год. по т.д.№ 860/2010 год. на ІІ т.о. по въпроса дали посочените в исковата молба основания съставляват самостоятелни искове с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ и може ли решението на ОС да бъде отменено на основание, което не е посочено в исковата молба. Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК отново се свързва с отмяна на решение на ОС, поради порок, който не е посочен в ИМ при позоваване на Решение № 88 от 28.02.2006 год. по т.д.№ 159/2005 год. на ІІ т.о. на ВКС. Наличието на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК касаторът е свързал с произнасянето по въпросите: „Длъжен ли е решаващият съд при изрично позоваване във въззивната жалба на решения на ВКС по чл.290 ГПК да съобрази решението си с тя и длъжен ли е въззивният съд при допускане до участие на трето лице след постановяване на съдебно решение в първоинстанционния съд да върне делото на първоинстанционния съд от фазата от която е депозирана молбата на третото лице.” Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице която и да е от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, произтича от следното: Въведените с исковата молба основания за отмяна на решение на ОС на дружеството могат да съставляват самостоятелни искове с оглед характеристиката на посочените в ИМ нарушения. Преценката и произнасянето на варненския апелативен съд не е в противоречие с приетото от ОСГК на ВКС с т.6 на ТР І 1/2002 год., в съответствие с него. Както бе посочено по-горе, твърденията по ИМ са за нередовно свикване на общото събрание, а решенията, които са били заявени за вписване – незаконосъобразни, тъй като присъствалите на ОС съдружници не са гласували за тях (гласували са нещо различно. Решенията, чиято отмяна се иска са взети от пълномощници с опорочена представителна власт. По тези въпроси и по наличието на тези основания се е произнесъл съставът на ВнАС и то в посочената поредност. Дали преценката на фактите и обстоятелства е правилна е без значение в настоящето производство. От значение е липсата на противоречие с цитираната по-горе задължителна съдебна практика на ВКС. Не е налице и основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Конкретен правен въпрос по който съдилищата да са се произнесли противоречиво в изложението не се сочи. С Решение № 886 от 28.02.2006 год. по т.д.№ 159/2005 год., съставът на ІІ т.о. на ВКС се е произнесъл по спор за прехвърляне на дялове, кворумът за провеждане и мнозинството при вземане на решенията по чл.129 ТЗ. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице. По въпроса за задължителността за въззивния съд на практиката на ВКС, ОСГТК се е произнесло с ТР № 2 от 28.09.2011 год. Дали представените/посочените с въззивната жалба решения по чл.290 ГПК са релевантни за спора е въпрос по същество. Втората част от цитирания по-горе въпрос, по естеството си съставлява твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон. Ще следва да се отбележи, че спорът относно процесуалните права на К., като страна в процеса е преклудиран с оглед изричното посочване на стадия на въззивната жалба от състава на І т.о. на ВКС-ТК по ч.т.д.№ 446/2011 год. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.