Определение № 603 от 14.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1198/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД срещу решение № 136 от 23.03.2023г. по в.гр.д.№ 679/2022г. на ОС Перник, с което след отмяна на решението по гр.д.№ 937/2021г. на РС Радомир, са отхвърлени предявените от застрахователното дружество искове с правно основание чл.410,ал.1,т.2 КЗ срещу [община] за сумата 5 701.45лв. - платено застрахователно обезщетение по застраховка „каско“ на моторно превозно средство по образувана щета, ведно с обезщетение за забава в размер на 1 737.50лв. за период, предхождащ завеждане на иска, и законна лихва от предявяването му. В писмен отговор [община] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Съставът на ВКС констатира, че касационната жалба е недопустима като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Основанието на претендираното суброгационно право от ищеца е заплащането на застрахователно обезщетение, дължимо от застрахователя по договор за имуществена застраховка „каско“ от 08.12.2015г., сключен със собственика, чието имущество е било увредено и за което застрахователят е извършил застрахователно плащане. След изплащане на обезщетението застрахователят е поискал платената сума да му бъде възстановена на основание чл.410 КЗ от причинителя на вредата, твърдейки, че това е [община], допуснала пропадане на асфалтовата настилка в [населено място] в неизпълнение на задължението си да поддържа пътното платно. От изложеното следва, че спорът между страните е свързан със застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане - абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, което обуславя търговския характер на делото, чийто предмет е заплатеното застрахователно обезщетение, с плащането на което застрахователят се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника - причинител на увреждането. Спорните права са породени от договор за имуществено застраховане и плащане на застрахователно обезщетение, дължимо въз основа на него. В този смисъл настоящият състав споделя практиката на ВКС за търговския характер на споровете по чл.410 КЗ, обективирана в определение № 493/01.03.2024г. по ч.т.д. № 177/2024г. на II т.о. и в определение № 496/01.03.2024г. по ч.т.д. № 178/2024г. на I т.о. Претендираната сума, преценена с оглед на размера, определящ възможността за осъществяване на касационен контрол по отношение на въззивните решения, постановени по търговски дела - 20 000лв., налага извода, че на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно. Насрещната страна претендира заплащане на разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба на основание договор за правна защита и съдействие от 22.06.2023г. В т.2 от договора е отразено, че „за изпълнение на възложеното клиентът заплаща на адвоката сумата от 1 200лв.“ В договора не е отразен начинът на плащането, но при отсъствие на изявление, че сумата е платена в брой при договарянето, договорът няма характер на разписка. Плащането следва да бъде удостоверено чрез банков превод или заверяване на сметка, доказателства за което не са представени. Искането за заплащане на разноски за производството е неоснователно. По изложените съображения съставът на ВКС