Определение № 50224 от 17.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2302/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 21592/11 .0 4.2022 г. на М. П. Г., чрез пълномощника адв. В. Г. С. - К., срещу въззивно определение № 2205/15.03.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1002/2022 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: 1. Когато се касае до съсобствено жилище, което се ползва само от единия от съсобствениците, при разрешаването на въпроса за допускане на съвместно ползване от друг от съсобствениците, съответно за определяне на обезщетение за неползващия съсобственик, необходимо ли е извършването на преценка доколко съсобственото жилище може да бъде използвано за задоволяване на жилищните нужди и на другия съсобственик; 2. Освобождава ли се от отговорност ползващият съсобственик да заплаща обезщетение за лишаване от ползване на другия съсобсвеник, ако е налице отправена покана за съвместно ползване на съсобствения имот, но такава възможност обективно не съществува, предвид вида и площта на съсобствения имот. Ответницата по касация Е. П. М. – Г. е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е потвърдено решение № 20214726/23.11.2021 г. по гр. д. № 33700/2018 г. на Софийски районен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е отхвърлено искането на М. П. Г. с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК за допускане на привременна мярка спрямо Е. П. М. – Г., въз основа на която същата да заплаща на М. Г. за ползване на имота сума от 400 лева месечно, считано от завеждане на делото до окончателното извършване на делбата. Въззивният съд е приел, че в процесния случай съделителите имат равни квоти в съсобствеността. Е. Г. освободила част от делбения имот и поканила М. Г. да го ползва, но последният е отказал да получи предоставения му ключ от апартамента. Обстоятелството, че предоставените от Г. помещения от делбения имот не удовлетворяват жилищната нужда на домакинството на съделителя, е извън обхвата на привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК. Частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Доколкото формулираното искане, по което се е произнесъл въззивният съд, е такова по чл.344,ал.2 ГПК - за определяне привременни мерки за ползване на делбения имот до приключване на производството по съдебна делба, а не претенция по сметки по чл.346 ГПК, то следва да се приеме, че обжалваното определение не подлежи на касационен контрол. То не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно приетото с т. 6 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС въззивно определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд по чл. 282, ал. 2 ГПК от 1952 г. (отм.), на която съответства чл. 344, ал. 2 ГПК, по привременните мерки в делбата, не подлежи на касационно обжалване. По естеството си определението по чл. 344, ал. 2 ГПК е привременна мярка до приключване на делбата, няма самостоятелен характер и може да бъде изменяно от постановилия го съд при промяна на обстоятелствата. Затова обжалването се изчерпва само в рамките на една по-горна инстанция. В този смисъл е и константната практика на ВКС /определение № 422/16.11.2020 г. по гр. д. № 1772/2020 г. на ВКС, І г.о.; определение № 17/02.02.2021 г. по ч. гр. д. № 4099/2020 г. на ВКС, І г.о.; определение № 173/12.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2527/2020 г. на ВКС, І г.о. и др./. Предвид изложеното подадената срещу въззивното определение частна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество. Предвид изхода на делото М. П. Г. следва да заплати в полза на Е. П. М. – Г. 500 лева – разноски за производството пред ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.