Определение № 264 от 09.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 138/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 121 ГПК. Образувано е по подадена от В. П. С., чрез процесуален представител адвокат А. Н. М. - П. частна жалба срещу определение № 1 от 05.01.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 558/2011 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. С обжалвания съдебен акт е отменено определение от 01.11.2011 г., постановено по гр. д. № 4152/2011 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което производството по предявените от Държавна опера Стара З. против В. П. С. парични искове за причинени вреди е прекратено и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК делото е изпратено на Районен съд – София и същото е върнато по подсъдност на Районен съд – Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия. С частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, пред. 1 ГПК. За ответника по частната жалба Държавна опера Стара З. е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но същата е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по–нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, при наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Във всички останали случаи, когато определенията на съда подлежат на обжалване, производството е двуинстанционно. Такъв е настоящият случай. Определението на въззивния съд е постановено по реда на чл. 121 ГПК по частна жалба срещу първоинстанционно определение във връзка с възражение на жалбоподателя за неподсъдност на делото по чл. 119, ал. 3 ГПК. Определението не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. То не попада и в хипотезата на т. 2 на същата разпоредба - с него не се разрешава материалноправен въпрос по предмета на делото. Касае се до определение с обжалваемост изрично предвидена в закона. При това положение приложима е нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 2 ГПК – „когато изрично е посочено в закона”, при която на касационен контрол подлежат определения, постановени за първи път от въззивна инстанция или от състав на Върховния касационен съд. По тези съображения частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,