Определение № 50368 от 10.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1434/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Л. Д.-К. срещу решение № 12457 от 08.12.2020 г. по в. гр. д. № 1520/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, I-13 състав решение № 5681 от 27.08.2018 г. по гр. д. № 9074/2015 г., предявеният от „Гама Стройинвест“ ЕООД, гр. София срещу касаторката иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 6 800.86 лв. – неплатено възнаграждение по договор за строителство от 10.10.2012 г., ведно със законната лихва от 10.07.2015 г. до окончателното й плащане, и законната лихва върху платената в хода на процеса сума 19 500 лв. за периода от 10.07.2015 г. до плащането й. Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Изразява несъгласие с извода за дължимост на претендираната сума като твърди, че достатъчно основание за отхвърлянето на претенцията е липсата на отправена до нея покана да приеме изработеното на всеки от етапите, респ. да заплати съответстващата му част от възнаграждението. Излага подробни съображения и срещу приетото от въззивната инстанция, че платената от нея сума 16 000 лв. на „Балкански 2000“ ООД за учреденото й право на строеж не се включва в цената на договора за изработка. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилна оценка на заключенията на техническите експертизи във връзка с твърдението на касаторката за неизпълнение на част от строителните работи, за некачествено изпълнение на други и за изпълнението им в отклонение от одобрените проекти. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като значими за изхода на делото са поставени въпросите: „ 1. При уговорено поетапно заплащане на уговорената цена строителят длъжен ли е да представи съответно протоколи за извършването им, предвидени в ЗУТ и подзаконови нормативни актове; При непредставянето им вземането е ли изискуемо; 2. Когато изпълнителят по договор за изработка /за строителство/ в отклонение на уговорените технически изисквания е изработил вещта, поръчващият, възложителят длъжен ли е да заплати уговорената цена, напр. като промяна на фасадата, комините. По-точно, налице ли е изпълнение на договора за изработка при наличие на отклонение от одобрените конструктивни и архитектурни проекти, но които не засягат основни носещи конструктивни елементи и не нарушават носимоспособността на сградата, но са извършени без знанието и съгласието на възложителя. Според касаторката, поставените въпроси са свързани с правилното приложение на чл. 266 ЗЗД, а то е от значение и за развитието на правото при разглеждане на претенции, свързани с договори за изработка. Ответникът по касация – „Гама Стройинвест“ ЕООД, гр. София – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 06.01.2022 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, след задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства, в т. ч. заключението на допуснатата във въззивното производство нова техническа експертиза, е споделил крайния извод на първата инстанция, че претендираната сума 26 300.86 лв., представляваща част от неплатено възнаграждение по договор за изработка (строителство) от 10.10.2012 г., е дължима към датата на исковата молба, тъй като към този момент са били изпълнени етапите, за които страните са уговорили заплащане на съответните суми. Като неоснователно решаващият състав е преценил основното оплакване на ответницата по иска, че не е настъпила изискуемостта на задължението за плащане на процесните суми, тъй като тя не е подписала протокол за всеки от етапите на строителството. Приел е, че в чл. 36 от договора е предвидено съставянето на двустранен протокол за предаване и приемане (акт 15) за цялостното изпълнение на строителните работи, но не и за отделните етапи от него. Не е споделено и становището на жалбоподателката, че възнаграждението не се дължи предвид наличието на неизпълнени дейности в сградата и допуснато отклонение от първоначалните проекти. На база заключението на експерта съдебният състав е стигнал до извода, че апартаментът на ищцата е в степен на завършеност съгласно уговореното в договора, а по отношение на констатираните отклонения от проекта – че същите са несъществени и с тях не се засягат основни носещи конструктивни елементи и не се нарушава носимоспособностга на сградата. С оглед на това въззивният съд е приел, че всички вноски от цената (без последната, която не е предмет на делото), са дължими. Предвид обаче обстоятелството, установено чрез приетите във въззивното производство писмени доказателства, че в хода на процеса ответницата е заплатила сумата 19 000 лв., за тази сума искът е счетен за неоснователен и след частична отмяна на първоинстанционното решение същият е отхвърлен. На последно място, като неоснователно Софийски апелативен съд е преценил и оплакването във въззивната жалба, че не е отчетено плащането от 16 000 лева. Приел е, че тази сума е платена от ответницата като цена за прехвърленото й с нотариалния акт от 11.10.2012 г. право на строеж и че същата не е включена в цената, дължима по договора за изработка. Като аргумент в подкрепа на това, че плащането от 16 000 лева се дължи на отделно основание, е посочил обстоятелството, че сборът от изброените в чл. 7 от договора суми на отделните плащания – 10 175 евро, 4 пъти по 5 100 евро и 1960 евро – формират цялата уговорена от страните цена на договора за изработка – 32 535 евро, т. е. без да се включва сумата 16 000 лв. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените от касаторката въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросите са относими изцяло към правилността на акта. Преценката дали е настъпила изискуемостта на вземането за цената на извършените строителни дейности, в каквато връзка е първият въпрос, е предпоставена от обсъждане клаузите на процесния договор, за да се установи каква е била волята на страните относно момента на плащането, т. е. отговорът на въпроса зависи от обсъждането на доказателствата. Същият извод се налага и за втория въпрос. За да се прецени дали изпълнението на възложените строителни дейности съответства на одобрените проекти, е необходимо да бъдат анализирани събраните по делото доказателства (заключенията на техническите експертизи, приети в двете инстанции), което, съгласно цитирания тълкувателен акт, е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му. Отделно от изложеното, освен че въпросите са фактически, а не правни, самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване е и ненадлежното заявяване на единственото поддържано за тях основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същото е аргументирано с абстрактното твърдение, че „правилното приложение на чл. 266 ЗЗД е от значение за развитието на правото при разглеждане на претенции, свързани с договори за изработка“ и че „приложението й е актуално, засяга интереси на много лица, обществено значима е, пряко свързана с норми на ЗУТ, множество са договорите за изработка на жилища, жилищни сгради и други обекти“, което твърдение не може да обоснове наличието на двете кумулативни предпоставки на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в смисъла, разяснен в т. 4 от посоченото тълкувателно решение. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК