Определение № 355 от 18.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3636/2015 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 149543 от 12.12.2014 г., подадена от М. М. Ц., чрез адвокат С. Ц. от САК, за отмяна на влязло в сила решение № 1593 от 24.07.2013 г. по гр.д.№ 1147/2013 г. на Апелативен съд – София. В подадената молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК се твърди, че страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото, тъй като след конституирането й като необходим другар не са повторени процесуалните действия, извършени пред първа инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че в т.7 на ТР № 7/31.07.2014 г., ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 7/2014 г. прие, че началният момент на срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, в хипотезата, при която подадената от молителя касационна жалба е била върната с влязло в сила разпореждане /определение/, е моментът, в който страната е узнала за въззивното решение или от датата на влизане в сила на въззивното решение, когато узнаването го предхожда, ако касационната жалба е била просрочена, намира, че производството по делото следва да бъде възобновено. По допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл.307, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Молбата за отмяна на влязло в сила въззивно решение е подадена от легитимирано да обжалва лице на 12.12.2014 г., но с оглед даденото разрешение по тълк. дело № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, т.7, следва да бъде върната на страната, тъй като е подадена след тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК. От данните по делото е видно, че М. М. Ц. е узнала за решението на въззивния съд не по-късно от 20.09.2013 г., когато е поискала препис от съдебния акт с писмена молба от същата дата. Касационната жалба на молителката е върната с определение № 166 от 13.05.2014 г. по гр.д. № 1736/2014 г. на ВКС, ІV г.о., поради недопустимост на касационния контрол, на основание чл.280, ал.2 ГПК (ДВ, бр.100 от 2010 г.), а частната й жалба срещу това определение също е оставена без уважение по ч.гр.д. № 4843/2014 г., постановено от ВКС, І г.о. Предвид датата на узнаване на въззивното решение, чиято отмяна се иска, тримесечният преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК е изтекъл на 20.12.2013 г., поради което молбата за отмяна вх. № 149543/12.12.2014 г., подадена от М. М. Ц., чрез адвокат С. Ц. от АК-София, е просрочена. По изложените съображения и на основание чл.306, ал.2, вр.чл.286, ал.1, т.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение