Определение № 150 от 22.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1759/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е съвместна молба от „Еврогеймс“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], и ЕТ „2002 – К. Д.“, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], като съдружници в „Консорциум Еврогеймс“ ДЗЗД, чрез процесуалния им пълномощник адв. Д. Е., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 223 от 15.04.2020 г. в частта за разноските, като се присъдят такива, сторени в касационната инстанция от всеки от ответниците по касация, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на по 8 400 лв. с ДДС. Насрещната страна – [община], е получила препис от молбата, като по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК чрез процесуалния си пълномощник е изразила становище за нейната неоснователност. Релевирано е възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираните и от двамата ответници по касация адвокатски възнаграждения с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото с искане същите да бъдат определени и присъдени в рамките на законоустановения минимум. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе по така направеното искане, взе предвид следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от надлежни страни в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като частично основателна по следните съображения: С определение № 233 от 15.04.2020 г. по настоящото дело, чието допълване в частта за разноските се иска, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 47 от 25.02.2019 г. по т.д. № 561/2018 г. по описа на Варненски апелативен съд. В постъпилите отговори на касационната жалба ответниците по касация, молители в настоящото производство, своевременно са направили искания да им бъдат присъдени разноски за производството пред ВКС в размер на сумата от по 8 400 лв. за всеки от тях, заплатено адвокатско възнаграждение. Към отговорите е приложен договор за правна защита и съдействие серия Б № 352837 от 08.07.2019 г., съгласно който „Еврогеймс“ ООД и ЕТ „2002 – К. Д.“, от една страна, и упълномощеният съответно от управителя на дружеството с ограничена отговорност и физическото лице – търговец адвокат Д. Е., от друга страна, са се договорили, че на последната се възлага осъществяването на процесуално представителство и защита на доверителите в производството пред ВКС по повод подадената касационна жалба срещу въззивното решение при договорено възнаграждение от 16 800 лв. В договора изрично е посочено, че дължимото адвокатско възнаграждение ще се изплати по банков път по банковата сметка на адвоката при „Експресбанк“ АД - IBAN: BG62ТТBB94001515091061. Представени са и списъци на разноските по чл. 80 ГПК, два броя фактури № 310/08.07.2019 г. и № 311/08.07.2019 г. за дължими от всеки от настоящите молители адвокатски хонорари по така сключения договор за правна защита и съдействие в размер на по 8 400 лв. с ДДС и два броя вносни бележки от 08.07.2019 г., от които се установява постъпването на сумите по сметка с титуляр адв. Е., която съответства на банковата сметка, посочена в договора за правна защита и съдействие и представените фактури. В основанието на вносните бележки изрично е посочено, че плащанията касаят описания по-горе договор от 08.07.2019 г. С оглед на така установеното и съобразно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС настоящите молители доказват действителното извършване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Въпреки горното, при постановяване на определението от 15.04.2020 г. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски и тъй като с оглед изхода на производството по касационната жалба ответниците имат право на разноски по арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК, молбата за допълване на определението по реда на чл. 248 ГПК е основателна. Що се касае до направеното от насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да бъде заявено след като страната е имала възможност да се запознае с претендираните от другата страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях. Когато разноските се присъждат в закрито заседание и предвиденият в ГПК ред за размяна на книжа не осигурява възможност за запознаване с направеното от противната страна искане и представените доказателства във връзка с разноските, възражението за намаляване на разноските поради прекомерност може да бъде заявено по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК. В настоящия случай, предмет на касационната жалба е решение № 47 от 25.02.2019 г. по т.д. № 561/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 578 от 17.07.2018 г. по т.д. № 555/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което са били отхвърлени исковете на [община] срещу „Еврогеймс“ ООД и ЕТ „2002 – К. Д.“ като съдружници в „Консорциум Еврогеймс“ ДЗЗД да заплатят на ищеца сумите от 183 463.60 лв., ведно с лихва за забава от 20 286.23 лв. – първият ответник, и 176 268.94 лв., ведно с лихва за забава от 19 490.70 лв. – вторият ответник. Съобразно така определената цена на предявените искове срещу всеки от ответниците, определянето на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се извърши в съответствие с правилото на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), според което за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 от НМРАВ, но не по-малко от 500 лв. Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да се призовават страните и техните пълномощници и без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че осъщественото процесуалното представителство на ответниците по касация се изразява единствено в изготвянето и подаването на отговори на касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че заплатените от настоящите молители адвокатски възнаграждения в размер на по 8 400 лв. с ДДС са прекомерни. В съответствие с гореизложеното, настоящият състав счита, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно и следва да се уважи касателно търсеното адвокатско възнаграждение от всеки от ответниците по касация, т.к. размерите им не съответстват на действителната фактическата и правна сложност на делото и на извършените процесуални действия, поради което в полза на настоящите молители следва да бъдат присъдени редуцирани адвокатски възнаграждения в размер на 4 203.75 лв. за „Еврогеймс“ ООД, респ. в размер на 4 083.90 лв. за ЕТ „2002 – К. Д.“, към които, съгласно § 2а от ДР на НМРАВ, следва да се начисли и включи ДДС в размер съответно на 840.75 лв. и 816.78 лв., тъй като адвокатът, за чието възнаграждение страните са извършили разноски, е регистрирано по ЗДДС лице. До тези размери искането по чл. 248 ГПК следва да бъде уважено, респ. – до пълните претендирани размери от по 8 400 лв. молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Минимумът от 500 лв. е предвиден за случаите, когато 3/4 от възнаграждението, изчислено по указания по-горе ред, е по-малко от така посочената сума, поради което и не намира приложение за конкретните разноски по делото. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение