Определение № 257 от 14.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2165/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 146 от 15.01.2016г. по гр.д. № 335/2015г. на Бургаски апелативен съд, с коeто е отменено решение № 259 от 05.08.2015г. по гр.д. № 973/2013г. на Бургаски окръжен съд и вместо това е признато за установено по отношение на „Профилактика, рехабилитация и отдих”ЕАД-С., ЕИК[ЕИК], че [фирма], ЕИК[ЕИК], е собственик по давност на недвижим имот, представляващ едноетажна масивна сграда - столова към почивна база „Л.-1”, състояща се от кафене, стол-кухня, бар и склад, построена в парцел І-735 в кв.99 по плана на Н., с идентификатор № 51500.502.552.2 по кадастралната карта на града. Касационната жалба е подадена от „Профилактика, рехабилитация и отдих”ЕАД. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалноправни норми и необоснованост. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по следните въпроси: 1/ при проверка законосъобразността и правилността на първоинстанционното решение следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички събрани доказателства; 2/ при предприети действия по принудително изпълнение придобивната давност спира ли се и прекъсва ли се; 3/ подадени възражения срещу претендираното право на собственост в друг процес прекъсват ли придобивната давност; 4/ заведен иск за собственост срещу лицето, което претендира придобиване на собствеността по давност, води ли до спиране и прекъсване на придобивната давност; 5/ липсата на установено волеизявление за своене на недвижим имот, ведно с наличието на непрекратено наемно правоотношение, представляват ли пречка за придобиване по давност; 6/ имотът подлежи ли на придобиване по давност; 7/дали всяко оспорване на иск за собственост, основан на придобивна давност, води до прекъсване на давността или този ефект може да се постигне само чрез възражение, с което ответникът брани своето право на собственост; 8/ при предприемане на действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.”в” ЗЗД и спиране на тези действия от компетентен орган, спира ли и течението на придобивната давност; 9/ при предявяване на иск или възражение по чл. 116,б.”б” ЗЗД, по които няма произнасяне по същество от решаващия съд, прекъсва ли се придобивната давност. Ответникът [фирма] взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е ревандикационен иск като поддържаното от ищеца [фирма] основание за собственост е придобивна давност. Между страните са водени няколко други дела за същия имот, но не и иск за собственост на същото придобивно основание. Поради това искът е намерен за допустим. Установено е, че на 29.06.1999г. между страните е сключен договор, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да управлява процесния имот със срок до 30.09.1999г. След изтичане на срока ищецът е отказал да предаде имота; фактическа власт е упражнявал до 10.05.2013г. когато, посредством извършен въвод по изпълнително дело, владението е предадено на ответника. Установено е също така, че през 1999г. е заведен от праводателя на ищеца иск за установяване, че е собственик на Ѕ ид.ч. от имота и този иск е отхвърлен с решение, влязло в сила на 10.01.2002г. През 2002г. е заведено от настоящия касатор [фирма] гр.д. № 335/2002г. на Несебърски районен съд с първоначално посочено правно основание чл. 108 ЗС, което с молба от 29.04.2004г. е изменено на 233, ал.1 ЗЗД. В Мотивите на първоинстанционно решение е посочено, че ответникът заявява, че владее имота на основание чл. 70, ал.1 ЗС. С крайното решение по спора, постановено от Върховния касационен съд, [фирма] е осъдено да предаде на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД владението на имота - решението е влязло в сила на 14.08.2007г. Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д. № 1/2008г. То е спряно като обезпечителна мярка на заведен през 2008г. установителен иск за собственост от [фирма] с посочено придобивно основание внасяне на имота в капитала на дружеството. Производството по това дело е приключило с отхвърляне на иска - определение на ВКС от 05.01.2012г. Изпълнителното дело е възобновено и на 10.05.2013г. е извършен въвод. Р. период за придобиване по давност е от края на септември 1999г. до 10.05.2013г., като не се спори, че през целия този период фактическата власт върху имота е упражнявана от ищеца. В. съд е приел, че по време на действие на договора, наречен договор за управление, но представляващ договор за наем, ищецът е бил държател на имота, но от прекратяването му държането е преобърнато във владение, тъй като отказът да предаде владението представлява демонстрация на намерение за своене. Според съда, в този смисъл са показанията на свидетелите И. и Д., а и намерението за своене е изразено и достигнало до знанието на ответника още по време на воденото между страните гр.д. № 265/1999г. на Несебърски районен съд. Според съда, с воденето на иск по чл. 233, ал.1 ЗЗД владението не е смутено и давността не може да се счита прекъсната съгласно чл. 116,б.”б” ЗЗД; такова прекъсване би било налице само при предявяване на ревандикационен или установителен иск срещу владелеца. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице. При липсата на спор относно упражняваната от ищеца фактическа власт върху имота, определящи за изхода на спора са въпросите дали тази фактическа власт има характеристиките на владение, т.е. дали е осъществявана с намерение за своене и дали са налице основания за спиране и прекъсване на давностния срок. В тази връзка, петият правен въпрос, формулиран от касатора, има отношение към субективната страна на упражняването на фактическата власт - намерението за своене и неговото демонстриране. По този въпрос обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителна практика по чл. 290 ГПК, посочена от касатора, а именно: Решение № 118 от 21.05.2013г. по гр.д. № 1535/2913г. на ІІг.о., Решение № 410 от 27.02.2013г. по гр.д. № 827/2011г. на І г.о. Затова следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите правни въпроси, с изключение на този под № 6, се отнасят до предпоставките за спиране и прекъсване на давностния срок. Част от въпросите, обаче, не кореспондират с фактите по делото и не са намерили разрешение в мотивите на съда. Така, видно от решенията на съдилищата по установителния иск за собственост, заведен от [фирма] по гр.д. №218/2008г. на Бургаски окръжен съд, насрещен иск от страна на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД не е бил предявяван и това изрично е отразено в мотивите на въззивния съд - гр.д. №181/2010г. на Бургаски апелативен съд. Поради това поставеният въпрос дали предявяването на насрещен иск в друг процес има отношение към прекъсването на давностния срок, е неотносим. Същото се отнася и до въпроса за значението на предявени възражения в друг процес. Видно, че в становището си по иска по гр.д. № 335/2002г. на Несебърски районен съд ответникът по този иск [фирма] не е заявил възражение за придобиване по давност, а е твърдял, че упражнява фактическа власт като владелец от по-рано, а не въз основа на договора за управление и мениджмънт. С уважаването на иска по чл. 233, ал.1 ЗЗД тези доводи са отхвърлени и е прието, че фактическата власт е осъществявана именно въз основа на договора за управление, приравнен на договор за наем. По изложените съображения въпросите, свързани с предявяването на насрещен иск и на възражение по друго дело, като основание за спиране или прекъсване на давностния срок, не могат да обусловят достъп до касационен контрол. При произнасянето си относно основанията за спиране на давностния срок съдът е изтъкнал, че придобивната давност се прекъсва с предявен от собственика установителен или ревандикационен иск, но не и с иска по чл. 233, ал.1 ЗЗД и в тази насока липсва противоречие с приложената практика. Шестият въпрос - дали имотът подлежи на придобиване по давност, не е разгледан от съда, а и такова възражение не е наведено от ответника по иска в отговора на исковата молба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.