Определение № 161 от 19.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2312/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба /погрешно наименована “касационна жалба”/ на Б. Н. Б. срещу определение № 357/06.06.2025 г. по в.ч.т.д. № 398/2025 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане от 13.03.2025 г. по т.д. № 2209/2021 г. на Софийски градски съд за връщане на подадената от него искова молба в частта по предявения евентуален иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на ответното дружество “АЙ ПИ АКТ” ООД от 30.09.2021 г. С частната касационна жалба се въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение. Оспорва се изводът на апелативния съд, че Б. Б. е изключен като съдружник с решение на проведеното на 26.10.2017 г. общо събрание на дружеството, поради което към 30.09.2021 г. няма качеството на такъв и не е легитимиран да предяви иск по чл. 74 ТЗ. Излагат се доводи, че същият е съдружник, притежаващ 90% от капитала на “АЙ ПИ АКТ” ООД. Решението за изключването му е нищожно – взето от нелегитимен орган, в разрез с императивните правни норми на ТЗ, тъй като приелият го М. З. - с 10% участие, няма право да свиква общо събрание на съдружниците и не може да приема решение за изключване на мажоритарния съдружник, притежаващ повече от ѕ от капитала на ответното дружество. Видно от данните в търговския регистър и приетото в дружествения договор, Б. е управител на дружеството и негов законен представител. Пояснява се, че по отношение на решенията от общото събрание от 26.10.2017 г. е образувано т.д. № 20251100900666 по описа за 2025 г. на VI-24 състав, по което е постановено решение, което не е влязло в сила. Развива се тезата, че в практиката на ВКС е застъпено становището, че взетите решения на общото събрание на съдружниците имат незабавен ефект, но само при редовно проведено общо събрание, какъвто не е настоящият случай. Изтъква се, че по подаденото заявление от 18.03.2025 г. пред търговския регистър за вписване на промени по партидата на “АЙ ПИ АКТ” ООД е постановен отказ с мотиви, че не е спазена процедурата за изключване на съдружник, както и че свиканото общо събрание е нередовно. Такъв е изходът и по предходни заявления на съдружника З.. По тези доводи се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ. Искането за допускане на касационен контрол се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса “относно приложението на разпоредбата на чл.74 ТЗ за отмяна решенията на общото събрание, предявено от лице без активна процесуална легитимация”. Изложени са аргументи, че съставът на САС не е съобразил, че управителят на търговското дружество има право на иск за отмяна на решение на общото събрание, ако то е незаконосъбразно или противоречи на устава. Сочи се, че в случая се променя правната форма на дружеството (от ООД в ЕООД) в противоречие на закона и на изискванията на устава, което, според обжалващия, е основание за предявяването на иска от управителя, който разполагал с активна процесуална легитимация. Акцентира се на формираната съдебна практика, според която вписване изключването на съдружник в търговския регистър не го лишава от правото да оспорва решението на ОС – Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ВКС, решение № 1017/01.04.2016 г. по гр.д. № 739/2015 г. на ВКС, решение по т.д. № 145/2013 г. на САС, решение по т.д. № 2171/2015 г. на СОС. В частната касационна жалба се твърди, че атакуваното определение е и очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Подаден е отговор от “АЙ ПИ АКТ” ООД, чрез особения представител адв. Й. М., в който се възразява срещу искането за достъп до касация и се оспорва частната касационна жалба като неоснователна, с аргумента, че към 30.09.2021 г. ищецът няма качеството на съдружник и не е легитимиран да предяви иска по чл. 74 ТЗ, както и че такъв не може да бъде заведен от управителя на дружеството. Третото лице помагач М. З. оспорва основателността на частната касационна жалба. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното: Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. С определението на Апелативен съд – София в обжалваната част е прието, че ищецът Б. Б. е предявил главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за прогласяване нищожност на решения на общото събрание на ответното дружество от 30.09.2021 г., евентуално съединен с иск по чл. 74 ТЗ – за отмяна на същите решения като незаконосъобразни, поради което за неоснователно е намерено оплакването на жалбоподателя, че е предявил само иск по чл. 74 ТЗ и той е за нищожност на процесните решения. Прието е за установено, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество, но е изключен с решение от 26.10.2017 г. Това решение е действително – искът на Б. Б. за прогласяването му за нищожно е отхвърлен с влязло в сила решение. Отбелязано е, че и към момента това решение не е вписано в търговския регистър, което обаче има значение само относно действието на решението по отношение на трети лица (чл. 140, ал. 4 ТЗ). В отношенията между изключения съдружник и дружеството, решението за изключване има сила незабавно (чл. 140, ал. 3 ТЗ). При тези данни е формиран извод, че към 30.09.2021 г. ищецът Б. Б. няма качеството съдружник, поради което същият не е легитимиран да води иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание от посочената дата. Предявеният евентуален иск по чл. 74 ТЗ е недопустим, като предявен от лице без активна процесуална легитимация, и исковата молба в тази част правилно е върната от Софийски градски съд. По тези мотиви е потвърдено първоинстанционното разпореждане в тази част. Настоящият състав намира, че не се обосновава допуск до касация. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се претендира осъществяване на директна касационна проверка по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради “очевидна неправилност” на обжалваното определение. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на цитираната разпоредба, очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, от чийто мотиви пряко е установимо прилагане на закона в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), прилагане на несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), явна необоснованост поради грубо нарушение на основополагащи правни принципи или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Аргументация в тази насока не е изложена от обжалващия, а касационната инстанция не извършва служебна проверка на това основание. Ето защо не се обосновава сочената от страната хипотеза по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за директен достъп до касация. Следва да бъде разгледано искането на частния касатор за факултативен достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от обжалващия въпрос, свързан с активната процесуалноправна легитимация по иска по чл. 74 ТЗ, отговаря на общия селективен критерий, тъй като е значим за спорния предмет и е обусловил решаващата воля на апелативния съд. Съгласно мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 74 ТЗ представлява предоставено на съдружника потестативно право да иска отмяна на решението на общото събрание на дружеството. Решението на съда има действие по отношение на всички - на самото дружество и на всеки от членовете му. Искът е конститутивен и целената правна последица от успешното му провеждане е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел. Следователно правото на иск по чл. 74 ТЗ принадлежи само на лице, което е в членствено правоотношение с търговското дружество към момента на вземане на атакуваното решение от общото събрание. В трайната практика на касационната инстанция, намерила израз в решение № 46/22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 306/17.10.2018 г. по т.д. № 3110/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 86/01.09.2017г. по т.д. № 1068/2016 г. на ВКС, II т.о., др., е прието, че в случай, че членственото правоотношение със съдружника или акционера е прекратено преди датата на оспорваните решения на общото събрание на търговско дружество, той не е легитимиран да ги оспорва пред съда и предявеният иск по чл. 74 ТЗ е недопустим. В обжалвания съдебен акт съставът на САС не се е отклонил от задължителната и трайна практика на касацията, като е приел, че след като членственото правоотношение на Б. Б. е прекратено преди приемане на атакуваните решения на общото събрание от 30.09.2021 г., то същият не разполага с правото на иск за отмяната им по чл. 74 ТЗ. Доводите на обжалващия, че вписването на решението за изключване на съдружник в търговския регистър не го лишава от правото да иска неговата отмяна, са неотносими, тъй като в случая не се оспорва решението на общото събрание за изключването на съдружника от 26.10.2017 г., а се атакуват последващи решения на дружеството от 30.09.2021 г., т.е. след прекратяване на членствената връзка с Б.. Ето защо поставеният от обжалващия въпрос не удовлетворява поддържания от него допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че релевираните от частния касатор съдебни актове на окръжни и апелативни съдилища не могат да обосноват достъп до касационна проверка, тъй като след изменението на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) от обхвата на касационните основания е отпаднал “въпрос, решаван противоречиво от съдилищата”. При това положение следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на определението на Апелативен съд – София в обжалваната част. На процесуалния представител на ответната страна следва да бъде изплатено определеното адвокатско възнаграждение, превалутирано в евро съгласно чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., при фиксиран курс от 1,95583 лева за едно евро. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,