Определение № 87 от 08.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 255/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. К., [населено място] срещу решение № 80/29.11.2010г., постановено по т.д.№ 245/10г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 164/23.07.2010г. по т.д.№ 903/09г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против [фирма], [населено място] за отмяна на решенията на общото събрание съдружниците от 01.12.2009г. на основание чл.74 ТЗ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че дружеството е отправило предупреждение до съдружника по смисъла на чл.126, ал.3 ТЗ, в което даденият срок за отстраняване на нарушенията е подходящ и достатъчен, както и че целта на предупреждението е съдружникът да се подготви за общото събрание, на заседанието на което ще се коментира изключването му. Съдружникът се е възползвал от предоставената му възможност, като решаващият състав е счел, че поведението му относно съществуването и дейността на дружеството представлява трайно несъгласие с управлението и търговската дейност на дружеството, както и е израз на нежеланието му да съдейства за отстраняване на възникналите конфликти. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпросите, че в предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ следва да се сочи конкретно нарушение, както и че гласуването на съдружник за прекратяване на дружеството не следва да приема като действие, насочено против интересите на дружеството. По поставените въпроси съществува практика на ВКС в цитирания от касатора смисъл, но въззивният съд се е съобразил с приетите разрешения на ВКС. Изложени са мотиви относно характера на предупреждението, подробно е обсъдено всяко от твърденията за нарушения, както и дали то може да се определи като действие против интересите на дружеството. Предприетото действие по прекратяване на дружеството са коментирани в контекста на отношенията между изключения и оставащите съдружници, а не са обсъдени, като акт, сам по себе си, обусловил основанията за изключването. В този смисъл и практиката на ВКС предвижда преценка на фактите и обстоятелствата при всеки отделен случай. Изложените от въззивния съд съображения са в съответствие с практиката по поставения правен въпрос, а крайните му изводи са основани на фактите по делото, преценката на които не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. По третия въпрос за тълкуването на нормата на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ въззивният съд се е позовал на разпоредби на дружествения договор, които уреждат прехвърлянето на дружествените дялове при прекратяване на членството в дружеството, поради което принципно изясняване на съдържанието на нормата не е необходимо в конкретния случай. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд