Определение № 809 от 28.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 4176/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Г. Хилидова М. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Ваня М. - Анифрани от СсАК, срещу определение № 610 от 02.08.2013 г. по ч. гр. дело № 146/2013 г. на Силистренски окръжен съд. Със същото се потвърждава определение от 31.05.2013 г. по гр. д. № 662/2013 г. на СсРС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявявения иск. По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът по частната жалба - [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения: Обжалваното определение е въззивно и с него потвърдено прекратително определение на Районен съд [населено място], но цената на иска е под 10 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата) не подлежи на касационен контрол. Обжалвано е определение на РС [населено място], с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявената искова претенция от частния жалбоподател. Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен като частичен за сумата от 7 000 лв., представляваща част от сумата 23 000 лв. Тъй като решението по делото не може да бъде обжалвано с касационна жалба предвид забраната на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване и определенията по това дело. Неточното указание на въззивния съд за възможността определението да бъде обжалвано пред ВКС, не създава процесуални права за страните с каквито те не разполагат съгласно действаща процесуална уредба. По изложените съображения частната касационната жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане. Затова съдът не следва да се произнася и по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение