Определение № 1550 от 01.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 412/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. В. Д. и Д. Н. Д. чрез пълномощника адв. В. М. срещу определение № 559 от 04.12.2023г. постановено по ч.гр.д. № 414/2023г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 513 от 21.09.2023г. по гр.д. № 2/2023г. на Силистренски районен съд за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр.д. № 1641/2021г. на Силистренски районен съд. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Двете производства - това по гр.д. № 1641/2021г. и по гр.д. № 2/2023г. имат за предмет различни и самостоятелни придобивни основания по отношение на спорния имот - гараж. Затова не е налице връзка на преюдициалност между тях. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК и са формулирани пет правни въпроса: 1/ налице ли е основание за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК поради наличие на преюдициалност при две дела с различен предмет - заявено различно правно основание за придобиване на собствеността върху недвижим имот; 2/ собственикът на недвижим имот разполага ли с избор на начина и способа да установява правото си на собственост; 3/ представлява ли нарушение на диспозитивното начало спирането на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при искови претенции за собственост, основани на различни правопораждащи факти - давностно владение и реализирано право на строеж; 4/ различните правопораждащи факти, които очертават различна предметна рамка на споровете повдигнати по две отделни дела, на които страните основават придобивното си основание, пораждат ли връзка на преюдициалност между производствата по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК; 5/ налице ли е идентичност в предмета на спора, както и обусловеност между произнасянето по едното дело (гр.д. №1641/2021г. при заявено основание придобивна давност) и второто дело (гр.д. № 2/2023г. - при заявено основание придобиване на собственост по силата на отстъпено и реализирано право на строеж). Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с посочена практика на ВКС, приложена към изложението, както и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. С писмен отговор ответниците по частната жалба Н. С. К. и Т. К. Д. оспорват същата като твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно. Претендират присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството пред Силистренски районен съд е образувано по положителен установителен иск за собственост на М. В. Д. и Д. Н. Д. срещу Т. К. Д. и Н. С. К. относно недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда /гараж/ с идентификатор *****. в [населено място]. Поддържаното придобивно основание е отстъпено и реализирано право на строеж върху общинска земя по силата на договор от 13.04.1994г. Ответниците Т. К. Д. и Н. С. К. в отговора на исковата молба не са оспорили придобитото от ищците през 1994г. право на собственост, но са възразили, че въз основа на предварителен договор с тях, сключен на 20.03.2001г., са упражнявали владение върху имота и са го придобили по давност. Тъй като владението им е било отнето от ищците на 28.09.2021г., ответниците са предявили срещу ищците ревандикационен иск за установяване правото на собственост на основание придобивна давност и за връщане на владението. По този иск е образувано гр.д.№ 1641/2021г. на Силистренски районен съд, което е висящо. С оглед на това ответниците са поискали спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Силистренски районен съд с определение № 183 от 15.03.2023г. е приел, че не е налице правен интерес от предявяване на иска и е прекратил производството по гр.д. № 2/2023г. на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Съдебният му акт е отменен от Силистренския окръжен съд с определение № 228/27.04.2023г. по ч.гр.д. № 156/2023г. Прието е, че независимо от съвпадащите страни и недвижим имот, предмет на двете дела, то е налице различие в основанията. Първоинстанционният съд с определение от съдебното заседание на 21.09.2023г. е спрял производството по делото на основание на чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр.д. № 1641/2021г. на същия съд. Приел е, че спорът по посоченото дело е преюдициален спрямо настоящия спор. Силистренски окръжен съд е потвърдил спирането. Приел е, че искът по чл. 108 ЗС е с обуславящо значение по отношение на положителния установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК с оглед вида и момента на възникване на твърдените от страните придобивни основания - по ревандикационния иск, предявен от ответниците спрямо ищците, правото на собственост се основава на давностно владение, започнало в по-късен момент от твърдяното от ищците отстъпване право на строеж и реализирането му. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Варховния касационен съд, ІІ г.о. счита, че такива са налице. Поставените правни въпроси се припокриват и се свеждат до това дали е налице връзка на обусловеност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между два спора за собственост относно един и същ недвижим имот между едни и същи страни, единият установителен, а другият ревандикационен, ако в двете производства правото на собственост е основано на различни придобивни основания, осъществени последователно във времето, второто от които е придобивна давност. Така обобщеният въпрос несъмнено е обуславящ за изхода на производството по частната жалба. Посочената от жалбоподателите практика: определение № 406 от 12.06.2012г. по ч.гр.д. № 146/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС; определение № 634 от 17.11.2015г. по ч.гр.д. № 5418/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС; определение № 64 от 05.04.2017г. по ч.гр.д. № 996/2017г. на І г.о. на ВКС; определение № 295 от 24.06.2013г. по ч.гр.д. № 3681/2013г. на І г.о. на ВКС; определение № 423 от 25.06.2013г. по ч.гр.д. № 2708/2013г. на ІІІ г.о. на ВКС не съдържа разрешение на този въпрос. В първото определение е разглеждана преюдициалност между спор за установяване съществуване на договорно отношение и спор за обезщетение за вреди от деликт и такава е отречена; във определение се разглежда спиране на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК; третото определение касае хипотеза на различие в страните по обусловеното и обуславящото дело; в четвъртото определение е разглеждана връзка на преюдициалност между спор по чл. 135 ЗЗД и такъв по чл. 79, ал.1 ЗЗД; с последното определение е отменено определение за спиране поради различие в страните по делата. При тази констатация касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй не се открива практика по въпроса, а разрешаването му ще има значение за подобни спорове. Разяснения относно основанието за спиране по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК се съдържат в Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК, т.5 и в Тълкувателно решение № 1/2017г. на ОСГТК. Приема се, че законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело. Основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице когато има висящ процес относно друг спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. Връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Изхождайки от горните разяснения следва да се приеме, че в хипотеза на предявени насрещни искове за собственост за един и същи имот между едни и същи страни, при различни придобивни основания, осъществени последователно във времето, второто от които е давност, посочената връзка (обусловеност) не е налице. Предмет на установяване във всяко едно от производствата са предпоставките на съответното придобивно основание и формираната сила на пресъдено нещо е за право на собственост, придобито на предявеното основание. Същевременно, правото на собственост не може да се притежава едновременно на две основания. А след като веднъж е придобито, правото на собственост може да се изгуби, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него (чл.100 ЗС). С оглед на това, когато в едно производство се поддържа, че правото на собственост е придобито въз основа на сделка или при осъществено право на строеж (както е в случая), а в другото производство се твърди, че след това придобивно основание е осъществено друго в полза на насрещната страна, а именно придобивна давност, то връзка между делата е налице, но тя не е обуславяща. Тази връзка предполага разглеждането на делата в едно общо производство - чл. 213 ГПК доколкото подлежат на доказване едни и същи обстоятелства от ответника по единия иск и ищец по другия, а именно дали имотът е придобит по давност. Не е налице обаче основание за спиране на едното производство до приключване на другото, тъй като липсва обусловеност на спора по иска за собственост въз основа на право на строеж от иска за собственост, основан на придобивна давност. В разглеждания случай соченият като преюдициален спор, иницииран с ревандикационнния иск на ответниците, е за собственост върху процесния имот по давностно владение, започнало след реализирането на правото на строеж на ищците. Същият спорен въпрос - дали правото на собственост е придобито по давност, е въведен и в настоящия процес чрез възражение на ответниците. Ето защо двата иска би следвало да се разглеждат съвместно, ако са налице условията на чл. 213 ГПК, но не и да се спира едното докато приключи другото. От посоченото в отговора на ответниците по частната жалба и от извършената служебна справка е ясно, че производството по предявения от Н. К. и Т. Д. иск за собственост на основание давност (по гр.д. №1641/2021г. на Силистренски районен съд) е висящо пред Върховния касационен съд, така че съединяване на делата няма да е възможно. Предвид изложеното следва да се отмени обжалваното определение на въззивния съд и потвърденото с него определение за спиране на производството. Разноски на жалбоподателите за настоящето производство не се присъждат. Направените такива следва да бъдат взети предвид при постановяване на акт по съществото на спора и да бъдат присъдени в зависимост от изхода му. В. съображенията в определение № 1088 от 11.03.2024г. по ч.гр.д. № 679/2024г. на ІІ г.о. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.