Определение № 9367 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9387/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на О. Н. О., гр. Садово, [улица], подадена чрез адв. Тенчев срещу определение № 5797 от 19.05.2026 г., постановено по адм. дело № 598/2026 г. по описа на Административен съд гр.Пловдив (АС-Пловдив), с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение № 39 от 13.02.2026 г. на Началник отдел „Местни приходи и контрол“ към община Садово и е прекратено производство по адм. дело № 598/2026 г. по описа на АС-Пловдив. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Иска се неговата отмяна. Ответникът - Началник отдел „Местни приходи и контрол“ при община Садово не изразява становище по частната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото намира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на О. Н. О. против решение № 39 от 13.02.2026 г. на Началник отдел „Местни приходи и контрол“ към община Садово, с което е потвърден Акт за установяване на задължение (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2502-1 от 21.08.2025 г., издаден от В. Н. Николов на длъжност главен инспектор в отдел „Местни приходи и контрол“ при община Садово. С разпореждане от 05.03.2026 г. /л. 15/ на жалбоподателя е указано да уточни изрично кой административен акт обжалва в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Съобщението е получено редовно и в цялост от адв. Тенчев на 07.04.2026 г. /л. 17/. На 09.04. е внесена държавна такса, но не е направено уточнение срещу кой акт е подадена жалбата. С разпореждане от 14.04.2026 г. е констатирана неотстранена нередовност в жалбата и на основание чл. 156, ал. 1 ДОПК и чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК, вр. с чл. 158, ал. 1 АПК, предвид съдържанието на жалбата и исканията до съда, за втори път жалбоподателят е задължен в 7 –дневен срок от получаване на съобщението да уточни изрично: кой административен акт обжалва – решение № 39 от 13.02.2026 г. на Началник отдел „Местни приходи и контрол“ в община Садово или АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2502-1 от 21.08.2025 г. Съобщението е връчено на 30.04.2026 г. /л. 22/. На 04.05.2026 г. е постъпила молба от адв. Тенчев, в която е заявено, че се обжалва решение № 39 от 13.02.2026 г. на Началник отдел „Местни приходи и контрол“ в община Садово /л. 23/. С обжалваното определение съдът е приел, че на основание чл. 107, ал. 4, чл. 144, чл. 156, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ, на обжалване по съдебен ред подлежи актът за установяване на задължение по декларация в частта, в която е потвърден с решение на горестоящия административен орган, а не самото решение на този орган. С оглед заявеното от страна на О. Н. О., че предмет на жалбата е решението на Началник отдел „Местни приходи и контрол“ в община Садово, съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК. Определението е правилно. Според чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, ревизионният акт, респективно на основание чл. 107, ал. 4 и чл. 144 ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ– издаденият АУЗ, може да се обжалва по съдебен ред в 14-дневен срок пред административния съд в частта, в която не е отменен с решението на горестоящия административен орган – ръководител на звеното за местни приходи в съответната община. Не подлежи на самостоятелно оспорване решението на горестоящия административен орган, в случая – Решение № 39 от 13.02.2026 г. на Началник отдел Местни приходи и контрол в община Садово. В настоящия случай, първоинстанционният съд е оставил жалбата без движение, като в съответствие с принципа за служебно начало в административния процес по смисъла на чл. 9, ал. 3 АПК и процесуалното задължение по чл. 171, ал. 4 АПК да съдейства и напътства страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им, съдът е указал на жалбоподателя кой е подлежащия на обжалване акт, като е посочил правните основания за това. Подлежащият на оспорване акт е посочен и в решение № 39 от 13.02.2026 г. на Началник отдел „Местни приходи и контрол“ в община Садово, според текста на което: на основание чл.156 вр. чл. 144 ДОПК, издаденият АУЗ подлежи на обжалване чрез решаващия орган пред АС-Пловдив. Първоинистративният съд правилно е приел, че въпреки дадената възможност на жалбоподателя да уточни подлежащия на обжалване акт, с подробни указания за това кой акт подлежи на обжалване, същият отново е посочил, че предмет на жалбата е решението на Началник отдел „Местни приходи и контрол“ в община Садово. Съдът от своя страна е обвързан с петитума на жалбата, представляващ наведено от жалбоподателя искане за проверка законосъобразността на конкретен административен акт. С оглед на изложеното и изхождайки от разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК, законосъобразни са изводите на административния съд, че делото е образувано срещу неподлежащ на самостоятелен съдебен контрол акт, поради което правилно с определението предмет на частната жалба съдът е оставил същата без разглеждане и е прекратил производство по делото. Мотивиран така и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение