Определение № 238 от 03.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 45/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Л. У., представляван от адв. Н. П., срещу определение № 233 от 06.10.2021г. по в.ч.т.д. № 706/2021г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 1 състав, с което е потвърдено определение № 260389 от 29.06.2021г. по т.д. № 12/2020г. на Окръжен съд – Пазарджик. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател против „Автотранс – 1” ООД /н./ иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решение на ОС на дружеството от 20.08.2020г. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че единствените мотиви, изложени от първоинстанционния съд за прекратяване на производството, са за неспазване на предвидения в чл.74, ал.2 ТЗ срок, без да е коментиран фактът дали към онзи момент ищецът е загубил членството си в дружеството от датата на връчване на изявлението по смисъла на чл.517, ал.3, изр.1 ГПК за прекратяване на участието му като съдружник. Поради това в подадената частна жалба са били изложени оплаквания и доводи, че ОС на дружеството е свикано и проведено на неизвестна дата и през неизвестна година, като на основание чл.193 ГПК е била оспорена истинността на процесния протокол, изготвен от съдружника М.. Поддържа, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, излагайки собствени мотиви, като е отговорил утвърдително на въпроса дали към момента на връчване на уведомлението по чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на членството на ищеца той е изгубил качеството си на съдружник в „Автотранс 1” ООД и въз основа на това е направил извод, че прекратяване на членството му на 06.11.2017г. е достатъчно основание за недопустимост на иска. Излага съображения за неправилност на този извод, като сочи, че изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството следва да се връчи след налагане на запор върху дела на длъжника, а не преди това, както е в случая. Поддържа, че след като съдебният изпълнител не е спазил предвидената поредност при изпълнение върху дял от търговско дружество, както е предписано в чл.517, ал.1 и ал.3 ГПК, то не би могло да се приеме, че с връчване на изявлението на взискателя е настъпило прекратяване на участието на съдружника – длъжник в дружеството и следователно ищецът е активно легитимиран да предяви иск по чл.74 ТЗ. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 101 от 25.06.2012г. по т.д. № 877/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. по следния правен въпрос: Прекратено ли е участието на длъжник, ограничено отговорен съдружник в ООД, от момента на връчване на изявлението на взискател по смисъла на чл.517, ал.3, изр.1 ГПК на дружеството, ако запорът на дяловете му е вписан в ТР на по-късна дата от датата на връчване на изявлението за прекратяване на участието му, или продължава да бъде съдружник в дружеството? Ответникът „Автотранс – 1” ООД не представя отговор на частната касационна жалба. Постъпил е отговор от Д. Г. М., която не е страна в производството. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Въззивният съд е приел, че преди произнасяне по основателността на предявения иск с правно основание чл.74 ТЗ следва да провери дали исковата молба изхожда от съдружник или акционер в дружеството и дали е спазен срокът по чл.74, ал.2 ТЗ, като липсата на която и да е от тези две предпоставки прави исковата молба недопустима. Посочил е, че в случая на основание изпълнителен лист, издаден на Д. Н. Д., е образувано изп.д. № 20178860400276, длъжник по който е ищецът П. Л. У. и по така образуваното производство е наложен запор върху дружествения дял на длъжника в „Автотранс – 1”ООД, вписан на 09.11.2017г.. Посочил е, че изявление на взискателя по образуваното изпълнително производство за прекратяване участието на П. У. е изпратено чрез съдия изпълнителя до дружеството и връчено на 06.11.2017г.. Изложил е съображения, че съгласно чл. 517, ал.3 ГПК преди овластяването на взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството съдебният изпълнител следва да връчи на дружеството изявление на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството, което означава, че законодателят е предвидил специална хипотеза на прекратяване участието на съдружника в дружеството, извън посочените в чл. 125, ал.1 и ал.2 ТЗ, като особеното в случая е качеството му на длъжник, а прекратяването настъпва с изявлението на взискателя, което се връчва чрез съдебния изпълнител на дружеството. По тези съображения въззивният съд е достигнал до извод, че считано от 06.11.2017г. членственото правоотношение на П. У. е прекратено и последният не е активно материално правно легитимиран да предявява иска по чл. 74 ТЗ за отмяна на взетите решения на извънредно ОСС на „Автотранс -1” ООД, проведено на 20.08.2020г.. Намерил е, че са без значение оспорването от ищеца на датата, посочена като такава на провеждане на ОСС – 20.08.2020г. и твърденията, че същото е проведено в началото на м.12.2020г., тъй като, дори и да се установи недостоверност на датата, то към сочения от ищеца момент - м.12.2020г., същият отдавна е загубил качеството си съдружник в дружеството, което е достатъчно да бъде потвърдена констатираната недопустимост на иска. Поради това, макар и по различни съображения, въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за недопустимост на производството. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. С оглед мотивите на въззивното решение настоящият състав намира, че поставеният правен въпрос не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи. Въззивният съд е достигнал до извода си за настъпило прекратяване на членственото правоотношение на ищеца в ответното дружество поради осъществяване на предвидените в специалната хипотеза на чл.517, ал.3 ГПК предпоставки, без да е излагал съображения за наличие на предвидено в закона изискване за конкретна поредност на осъществяването им и за спазването на такова изискване. Поради това поставеният от касатора правен въпрос, отнасящ се до последиците на връчено изявление на взискателя по чл.517, ал.3 ГПК при неспазване на изискуемата последователност на осъществяване на елементите на фактическия състав на прекратяване на участието на длъжника в дружеството, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение