Определение № 247 от 19.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1787/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Постъпила е молба от [община], подадена чрез адвокат В. Хайк с искане за произнасяне и по допустимостта на подадената от общината касационна жалба срещу решение № 122 от 25.11.2013 г. по гр.д. № 289/2013 г. на Бургаския апелативен съд, в частта с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за присъденото на М. Г. К. обезщетение в размер на сумата 17 868.03 лв. Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С определение № 122 от 25.11.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по касационната жалба на М. Г. К., като съдът е пропуснал да се произнесе по касационната жалба на [община]. От формулираното в молбата искане следва, че чрез производството по чл. 250 ГПК молителката цели допълване на определението, като съдът се произнесе и по касационната жалба на общината. Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. По аналогия общото правило на посочения законов текст е приложимо и по отношение на постановяваните от съда определения. [община] е обжалвала въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е осъдена да заплати на М. Г. сумата 17 868.03 лв., представляваща лихва за забавено плащане върху главница от 130768 лв.- обезщетение за отчужден имот, определено със заповед № Z-323 от 11.02.2010 г. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите: разполага ли с право на иск по реда на ГПК собственик на отчужден по реда на З. имот за заявените от него вземания за обезщетение за забавено плащане на обезщетение за отчужден имот или редът за защита е административен; за предпоставките обуславящи или изключващи отговорността на общината за вреди поради забавено плащане на определено обезщетение за отчужден имот. Поддържа се, че по първия въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по втория по т. 3 на същия текст. Ответницата по касационната жалба М. Г. К. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, свързан с допустимостта на въззивното решение. С оглед дадените в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС указания по приложението на процесуалния закон, а именно, че когато съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, и преценката за валидността и допустимостта на решението да се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Вторият поставен от жалбоподателя въпрос е относим към съществото на спора, поради което по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На жалбоподателят следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 357.35 лв. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл. 250, ал. 1 ГПК е основателна и следва да се уважени. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.