Определение № 2211 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2025 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния й представител Д. В. С. - държавен инспектор в ТД Варна на КОНПИ, срещу въззивно решение № 216 от 18.12.2024 г. по в. гр. д. № 318/2024 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 57/29.03.2024 г. на ОС - Силистра, постановено по гр. д. № 454/2021 г., с което са отхвърлени предявените искове срещу М. Р. М., Д. Х. К. и М. А. П., с които се претендира на основание чл. 154 от ЗОНПИ и чл. 143, т. 2 от ЗОНПИ да бъде обявена за недействителна спрямо държавата възмездна сделка за покупко-продажба на недвижим имот, с който М. Р. М. продава на М. А. П. описания в решението имот, както и са отхвърлени предявените искове за отнемане от М. Р. М. и Д. Х. К. на подробно посочено в решението имущество, на основание чл. 154 от ЗОНПИ във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 142, ал. 2, т. 5 във връзка с чл.141 и чл.149 от ЗОНПИ, като неоснователни.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. Счита, че въззивният съд е въвел допълнителна материална предпоставка за основателност на предявения иск, липсваща в ЗОНПИ, като въвеждането на допълнително изискване за минимална стойност на имуществото от 150 000 лв. представлява неправилно разширително тълкуване, което ограничава значително приложното поле на закона. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното въззивно решение и за уважаване на предявените искови претенции.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че Варненският апелативен съд се е произнесъл по въпроси, отговорите на които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касаторът поставя следните въпроси:

1. Представлява ли противоречие на закона отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „незначително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?

2. Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лева да се изследват доходите, приходите и източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетният доход и установи наличие на „значително несъответствие“, за да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и за да са налице изискуемите от специалния закон предпоставки за гражданска конфискация?

Отделно се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Не е постъпил отговор на касационната жалба от ответната страна.

Съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд е приел, че исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ срещу М. Р. М., Д. Х. К. и М. А. П. искове с правно основание чл. 153 ЗОНПИ /ред. ДВ бр. 84/2023 г./ за отнемане на незаконно придобито имущество и суми, подробно посочени и индивидуализирани в исковата молба на обща стойност 227 343,67 лв. Съдът е констатирал, че в подаденото въз основа на Решение № 3941/01.12.2021 г. на КОНПИ мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление на Окръжна прокуратура Силистра с рег. № УВКПКОНПИ-106/20.01.2020 г. за привличането на М. Р. М. като обвиняем по ДП № 6518 ЗМ - 138/2019 г. по описа на ОД на МВР Силистра за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 НК, вр. чл. 26 НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ, комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето, с проверяван период 23.01.2010 г. - 23.01.2020 г., като след съответен анализ относно придобитото имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи, се излагат твърдения за несъответствие за целия проверяван период в размер на 400 037,52 лева. Съдът е отбелязал, че с оглед на тези твърдения е отправено искането за отнемане в полза на Държавата на подробно посочено имущество като в хода на процеса е заявен отказ от част от исковите претенции и производството по същите е прекратено с влязло в сила определение от 31.10.2021 г., поради което предмет на искането за отнемане е имущество на обща стойност 62 700 лв., а именно: от М. Р. М. – ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в с. Б., община Г., област С., представляващ дворно място с площ от 1030 кв.м., заедно с построената в него жилищна масивна сграда със ЗП 67 кв.м. с пазарна стойност от 4 500лв.; ½ ид. ч. от недвижим имот-апартамент, находящ се в гр. Т., ул. „С. П.“ * с пазарна стойност от 15 000 лв., след като на основание чл. 143, т. 2 ЗОНПИ бъдат обявени за недействителни спрямо държавата на възмездните сделки, обективирани в НА № * г. и НА № * г., с които имотите са продадени на М. А. П.; от Д. Х. К. се претендира отнемане на недвижим имот, находящ се в с. Б., община Г., представляващ дворно място с площ от 1450 кв.м., * на стойност 5 000лв.; дворно място с площ от 674 кв.м., УПИ * по плана на с. Б. – 1500 лв.; л.а. „Ф.“, модел „Ш.“, рег. № * – 3 000лв., л. а. „М.“ модел *, рег. № * – 5 600 лв.; ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в с. Б., представляващ дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо *, ведно с построената в него сграда; ½ ид. ч. от имот, находящ се в гр. Т., ул. „С. П.“ * - 15 000 лв., лек автомобил „О. З.“, с рег. № * – 1 100 лв., л.а. „О., З. с рег. № * – 1 300 лв. и Специален автомобил „М., модел „*“, с рег. № * на стойност 4 900 лв. Във въззивното съдебно решение е посочено, че ответникът Д. К. е живял във фактическо съжителство с ответницата М. М. през проверявания период, а ответницата М. А. П. е съжителствала с ответника К. от 2018 г. и е купувач по сделките, обективирани в НА № * г. и НА № * г. относно – ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в с. Б., ул.“П.“ *, и ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Т., ул.“С. П.“ *, поради което имат качеството на „свързани лица“. Въззивният съд е отбелязал, че основните спорни въпроси пред въззивната инстанция са относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от ответниците имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка дали необходима предпоставка за това право е наличното имущество в края на проверявания период да е на стойност над 150 000 лева, а също така - как следва да бъде направен изводът за несъответствие, и в частност дали следва да бъде взето предвид само наличното в края на проверявания период имущество или всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него лица за целия проверяван период.

Въззивният съд се е позовал по тези въпроси на задължителните постановки на постановеното решение по тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и разпоредбите на §1, т. 3 вр. §1, т. 2, т. 4 и т. 9 от ДР на ЗОНПИ. Въззивният съд е посочил, че съгласно приетото в посочения тълкувателен акт на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив като получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Апелативният съд е приел, че по тези съображения придобитото, но отчуждено имущество, както и преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не следва да участват при направата на извода за несъответствие, т.е. при формирането стойността на нетния доход, включвайки ги като направен разход, и в съпоставката му с наличното към края на периода имущество. Съдът не е споделил изложените във въззивната жалба доводи на настоящия касатор, че стойността на наличното в края на периода имущество е неотносима към изисквания праг за несъответствие от 150 000 лева. Посочил е, че в съдебната практика, както и в посоченото ТР, безпротиворечиво се приема, че при извършването на преценка налице ли е несъответствие по см. на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ първо трябва да се направи извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения, и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказани законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. Съдът е посочил, че в мотивите на ТР това разрешение се обосновава с аргументи, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество и се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него като такова обогатяване ще е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на периода. Съдът е приел, че само когато превишението на наличното в края на периода имущество спрямо притежаваното такова в началото на проверявания период е над 150 000 лева може да се стигне до изчисление, при което размера на несъответствието да отговаря на изискването на §1, т. 3, доколкото по см. на §1, т. 8 вр. т. 2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. Съдът е отбелязал, че в хипотеза на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т. 8, това ще означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т. 3 „нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/. Съдът е навел доводи, че законът не поставя ограничение относно стойността на отнетото имущество при уважаване на иска, която може да е и по-ниска от 150 000 лева, поради това, че е възможно не всичкото притежавано в края на проверявания период имущество да подлежи на отнемане /напр. при доказан произход на средствата за придобиването му или поради погасяване по давност на правата на Комисията/ като подобни хипотези обаче не дерогират изискването придобитото и налично в края на проверявания период имущество да е на обща стойност над 150 000 лева, за да може да се обоснове извод за превишение в изискуемия се от закона размер на несъответствие.

Съдът е приел за установено още, че към началото на проверявания период проверяваното лице и свързаните с него лица не са притежавали имущество, а през проверявания период М. М. и Д. К. са придобили по възмезден начин недвижими имоти и МПС, от които налични към края на периода са: ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в с. Б., ул.“П.“ *, съставляващ УПИ № *, заедно с построената в него жилищна сграда с пазарна стойност към момента на придобиване - 29.12.2019 г.- 5 750лв.; през 2014 г. в имота са извършени подобрения на стойност 34 531 лв. съгласно приетото по делото заключение на допълнителната СТЕ; ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Т., ул. “С. П., №* с пазарна цена към момента на придобиване - 27.02.2015 г. - 13 190,50 лв. /26 381 лв. за целия имот/; дворно място с площ от 1430 кв.м. в с. Б., ул.“П.“ с пазарна стойност към датата на придобиване - 22.11.2017 г .- 5 000 лв.; дворно място с площ от 674 кв.м., представляващо УПИ № * в с. Б. с пазарна цена към момента на придобиване - 12.01.2018 г. – 1 500 лв.; л.а. „Ф.“, модел „Ш.“, рег. № * с пазарна стойност към момента на придобиването - 29.06.2017 г. – 6 650 лв.; л.а. „М.“ модел *, рег. № * с пазарна цена към момента на придобиване - 15.01.2018 г. – 15 490 лв.; лек автомобил „О. З.“, с рег. № *, придобит на 29.05.2014 г., с пазарна цена – 4 660 лв.; л.а. „О. З.“ с рег. № *, с пазарна цена към момента на придобиване - 10.06.2016 г. – 3 940 лв.; специален автомобил „М.“, модел „*“, с рег. № * на стойност 8 801,24лв.; л. а. „О.“, модел „В.“, рег. № *, с пазарна стойност към момента на придобиването - 06.06.2014 г.- 2 280 лв. Сумирайки посочените суми, въззивният съд е приел, че стойността на притежаваното от ответниците към края на периода имущество е на обща стойност 101 792,74 лв. Съдът се е позовал на приетото по делото заключение на вещото лице, че стойността на общо придобитото през периода имущество, включващо и прехвърлените в собственост на М. А. П. ид .ч. от недвижимите имоти в с. Б. и гр. Т., е 120 733 лв., поради което е достигнал до извода, че към края на проверявания период имуществото на ответниците се е увеличило със 120 733 лева като това превишение, респ. стойността на наличното имущество в края на периода, е под изискуемите се 150 000 лева. С оглед на това съдът е намерил, че предявеният иск от КОНПИ е неоснователен без да е необходимо да се формират изводи относно размера на нетния доход, участващите в изчисленията му приходи/доходи и разходи. Поради съвпадането на изводите на въззивната инстанция относно крайния изход от спора с тези на първостепенния съд, обжалваното решение е било потвърдено.

По допускане на касационното обжалване:

Поставените от касатора въпроси, независимо от начина им на формулиране, касаят съдържанието на понятието "значително несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 ЗОНПИ и начинът, по който се извършва преценката от съда за наличието на „значително несъответствие“ по смисъла на закона, поради което са обуславящи за решаващите правни изводи в атакуваното решение и са от значение за крайния изход на конкретния правен спор, т.е. осъществяват изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване. Спрямо тях обаче не е налице наведеното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Посочените въпроси са получили своя отговор в задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4 от 2021 г. на ОСГК на ВКС. В т. 1 от същото е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 ДР ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Според т. 2 от горепосоченото тълкувателно решение не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Според горепосочените задължителни разяснения сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в партимониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, т.е. липсва предмет на отнемане, поради което и не подлежат на отнемане. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Ето защо водещата предпоставка за гражданска конфискация по ЗОНПИ е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения размер в §1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпроса дали даден доход има законен характер (чл. 107 ЗОНПИ), както е застъпвано последователно в практиката на ВКС, формирана включително след постановяване на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС по правни въпроси в обсега на неговото прилагане (решение № 732 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 2652/2023 г. на Трето г. о.; решение № 50116/2024 г. по гр. д. № 3698 /2021 г. на Четвърто г.о; решение №5 0007/2024 г. по гр. д. № 4429/2019 г. на Четвърто г.о; решение № 140/2023 гр. по гр. д. № 3565/2022 г. на Трето г.о; решение № 50004/2024 г. по гр. д. № 3649 /2020 г. на Четвърто г.о; решение №140/2023 г. по гр. д. № 3565/2022 г. на Трето г.о; решение № 203/2023 г. по гр. д. № 4452/2022 г. на Четвърто г.о; решение № 50130/2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на Четвърто г.о на ВКС и др.). Целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваните лица имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В противен случай не е налице попадащо под санкцията на този закон обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Съгласно легалното определение в § 1, т. 8 ДР ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. В решение № 522/2024 г. по гр. д. № 3010/2023 г. на Четвърто г.о на ВКС е даден отговор и на въпроса за начина, по който се определя размера на несъответствието, когато стойността на придобитото имущество е различна от тази при отчуждаването му по специалните закони за гражданска конфискация. Несъответствие е налице, когато се установи, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), съответно в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ размер. Под несъответствие законът има предвид целия патримониум на проверяването лице към определен момент (началото и края на проверявания период), като съвкупност от оценими в пари (според придобиваната им стойност) активи (вещи и права) и пасиви. Когато придобито имущество е отчуждено възмездно, това обстоятелство има значение, доколкото е налице разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната стойност е по-ниска, полученото в повече при отчуждаването е доказан законен доход, а ако стойността при отчуждаването е по-ниска, само полученото при отчуждаването може да се счита вложено в придобиването на последващо имущество или разходвано за издръжката на проверяваното лице и неговото семейство.

Атакуваното в настоящото касационно производство въззивно решение е постановено изцяло в съответствие с горепосочената практика на ВКС като решаващият правен извод за отсъствие на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ е изведен въз основа на задължителните постановки на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4 от 2021 г. на ОСГК на ВКС и формираната след него практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, посочена по-горе и обобщена като достижение на съвременната, отстранила предходни противоречия, съдебна практика. Последното обстоятелство изключва осъществяването на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не е налице и въведената от касатора очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, свеждаща се само до квалифицирани състави на неправилност (допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти), каквито не са осъществени по настоящото дело.

Предвид изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на посочените от касатора основания – чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК.

С оглед изхода от настоящия спор касаторът следва да бъде осъден да заплати държавна такса, дължима за този етап на касационното производство, в размер на 30 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение