Определение № 704 от 04.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2103/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България против решение № 124/22.01.13 год. по в. гр.д. № 1550/2012 год. на Окръжен съд [населено място], ГО, ХІV състав, в частта в която след частична отмяна на решението по гр.д. № 17616/2012 год. на РС [населено място] е постановено ново решение, с което предявеният от С. Г. С. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление, което е било прекратено, е уважен за размера над 3 200 лв. до 12 000 лв., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която предявеният иск за обезщетение е уважен до размера на 3 200 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2011 год. до окончателното изплащане на сумата. С касационната жалба се представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т. 1 ГПК. Ответникът по касация С. Г. С., чрез адв. В. Т. оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези законови изисквания не са изпълнени: В представеното с касационната жалба изложение касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК Посочва се, че въззивният съд се е произнесъл с решението си по материалноправния въпрос за съответствието на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди с конкретно установените по делото обстоятелства, без да е направил анализ и преценка на доказателствата, които да е обективирал в собствени мотиви и без да е отчел тълкувателната практика – т.19 от ТР №1/04.01.2001 год. по ТД №1/2000 год. на ОСГК на ВКС и т.3 и т.11 от ТР №3/22.04.2005 год. по ТД № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС. Така формулирания въпрос на практика съставлява оплакване за неправилност на решението - такова за необоснованост на същото, доколкото се сочи, че в решението липсва съответствие между установените обстоятелства и определения размер на обезщетението, както и за допуснато процесуално нарушение, доколкото се твърди, че решението не съдържа самостоятелни мотиви. Тези оплаквания могат да бъдат разгледани едва в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото предварително производство. С това не е изпълнена общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване, а именно - формулирането на правен въпрос, което е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на изложеното, не се налага обсъждането на посоченото специално основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, а именно противоречие със задължителна съдебна практика. Последното е така, доколкото такова противоречие следва да бъде установено във връзка с конкретното разрешаване на правния въпрос, който следва да се формулиран. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.