Определение № 542 от 23.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1138/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Т., представляван от адв. Г. Г., срещу решение № 24 от 17.02.2025г. по в.гр.д. № 515/2024г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е обезсилено решение № 228 от 03.06.2024г. по гр.д. № 178/2023г. на Окръжен съд – Хасково, VI състав, изменено с определение № 615 от 22.07.2024г., в частта, с която ЗК „Олимпик“ АД /в ликвидация/, със седалище [населено място], Република Кипър, чрез ЗК „Олимпик – клон България“ КЧТ, е осъдена да заплати на Н. Д. Т. сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 06.05.2018г., причинено от Н. Д. Т. като водач на л.а. „Фолксваген Шаран“ с рег. [рег.номер на МПС], както и сумата 1840 лева – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, при условие, че Наделчо Д. Т. заплати на Искрен Д. Т. посочените суми, както и сумата 5134 лева – възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА и разноски в размер на 2073,60 лева – държавна такса и 600 лева – възнаграждение за вещо лице, и производството по предявените обратни искове е прекратено.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и е необосновано. Поддържа, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „ГО” и той като водач на застрахования автомобил има право да иска от застрахователя да понесе неговата гражданска отговорност за обезщетяване на вредите от деликта. Твърди, че първоинстанционният съд е приел за разглеждане предявения от него против „ОЛИМПИК” АД със седалище и адрес на управление в РКипър обратен иск, без да изпълни задълженията си да остави исковата молба без движение и на основание чл.129, ал.2 ГПК да му даде задължителни указания да представи разрешение или разпореждане на компетентния съд в Никозия, Кипър за започване на съдебно производство на територията на РБългария срещу застрахователя в несъстоятелност. Сочи, че първоистанционният съд е отказал да спре производството по делото до подаване и представяне на разрешение от компетентния кипърски съд въпреки направените от страните искания. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Въпросът за допустимостта на обратния иск в случаите, когато от страна на съда по несъстоятелността на застарахователя, спрямо когото е започнато такова производство, не е представено разрешение за образуване на исковото производство в РБългария. Касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с определение № 2711 от 18.10.2024г. по т.д. № 991/2024г. на ВКС, I т.о., определение № 2998 от 18.11.2024г. по ч.т.д. № 2164/2024г. на ВКС, II т.о., определение № 50171 от 27.07.2023г. по т.д. № 2281/2017г. на ВКС, I т.о.

2. При образувано съдебно производство срещу чуждо застрахователно дружество /в случая ЗК „Олимпик” АД/, което е изпаднало в неплатежоспособност и спрямо което е открито производство по несъстоятелност пред съда по неговото седалище /областния съд в [населено място], Кипър/, и когато директивите на Европейския парламент и на Съвета препращат към вътрешното законодателство на съответната държава, което предвижда, че откриване на съдебни производства срещу застрахователя в несъстоятелност е допустимо само след разрешение на съда по несъстоятелността, следва ли българският съд да положи процесуални усилия и да направи проверка за наличието на такова разрешение за воденето на делото в РБългария, като даде указания на страните в исковото производство да ангажират доказателства за това обстоятелство или служебно събере необходимата информация?

3. Задължен ли е съдът в горния случай да остави исковата молба без движение по реда на чл.129, ал.2 вр. чл.127 ГПК и да даде указания и срок на ищеца по иска срещу застрахователя да представи доказателства за издадено разрешение от съда по несъстоятелността, съответно задължена ли е въззивната инстанция по вече решен такъв иск, констатирайки такъв процесуален пропуск на първоинстанционния съд, да обезсили решението и да върне делото с даване на задължителни указания за отстраняване на нередовностите на иска и проверка на неговата допустимост?

4. Следва ли в горния случай българският съд да спре производството по делото до снабдяване на ищеца по иска срещу чуждия застраховател в несъстоятелност с разрешение от съда по несъстоятелността за воденето на делото в РБългария?

Касаторът твърди, че последните три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът ЗК „Олимпик” АД, РКипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ, представляван от адв. Д. С., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните въпроси не отговорят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК, а отговорът им е обусловен от конкретните факти по делото. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че обратният иск на ответника Н. Д. Т. против ЗК „Олимпик” АД, РКипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ е предявен своевременно, но при наличие на процесуална пречка за предявяването и разглеждането на обратния иск. Взел е предвид, че с решение от 12.11.2020г. по дело С-427/2019 Съдът на ЕС се е произнесъл, че решението за откриване на производство по ликвидация на застрахователно предприятие се регламентира от приложимото право в държавата членка по производството на основание чл.274 от Директива 2009/138/ЕО. Разяснил е, че „производство по ликвидация“, съгласно чл.268, §1, б.“г“ от Директива 2009/138/ЕО, означава колективно производство за реализиране на активите на застрахователното предприятие и разпределение на получените средства между кредиторите, акционерите или съдружниците според случая, което предполага задължителна намеса на компетентните органи, а именно в съответствие с чл.268, §1, б.“а“ от Директивата - на административните или съдебните органи на държавите-членки с компетентност по отношение на мерките по оздравяването или процедурите по ликвидация. Посочил е, че когато едно решение, взето в държавата по произход, трябва да се квалифицира като „решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие“ по смисъла на дял IV от Директивата, и законодателството на тази държава членка предвижда, че това решение предполага спиране на всички съдебни производства, образувани по отношение на застрахователното предприятие, по тази причина трябва да бъдат спрени и висящите в други държави членки съдебни производства. Решението за откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност в държавата членка по произход се признава без никакви формалности в целия Европейски Съюз, и има същото действие от момента, в който поражда действието си в държавата членка, където е открито производството. Взаимното признаване на решението се разпростира и по отношение на последиците върху исковете, заведени от индивидуалните кредитори срещу застрахователното предприятие /с изключение на посочените в чл.292 от Директивата/, които също следва да бъдат спрени. В т.13 от мотивите на решението на СЕС от 12.11.2020г. по дело С-427/2019 е констатирано, че съгласно чл.220 от Закона за дружествата на Р К, когато е постановено решение за откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност, не може да бъде предявен иск или да бъде започнато производство или последното да бъде продължено, освен с разрешение на компетентния съд, като в такъв случай се прилагат определените от този съд условия.

Приел е, че на 26.09.2019г. по партидата на регистрирания в Република България клон на дружеството – „Застрахователна компания Олимпик - клон България” КЧТ, е обявен акт на Областен съд на Никозия - Кипър – Решение от 30.07.2019г., постановено по иск №656/18, с който по отношение на ответника по предявения обратен иск – Застрахователна компания „Олимпик“ АД – Кипър е открито производство по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/ и са назначени постоянни ликвидатори. Посочил е, че на основание чл.220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложим съгласно чл.624 от КЗ, с откриването на производство по несъстоятелност никое производство, включително производството по предявения обратен иск, разгледан от първостепенния съд, което не попада в посочените изключения в чл.292 от Директивата, не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството без разрешение на съда по несъстоятелността /Областен съд - Никозия, Кипър/. Взел е предвид, че приетият за разглеждане в настоящото производство обратен иск е бил предявен на 27.04.2023г. от ответника Н. Д. Т. против Застрахователна компания „Олимпик“ АД – Кипър, по отношение на което вече е било открито производство по несъстоятелност, като няма данни това да е сторено с предварително издадено разрешение от съда по несъстоятелността. Поради това е достигнал до извод, че искът е предявен при наличие на процесуална пречка за предявяването му /открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника/, и липса на задължителна процесуална предпоставка /издадено предварително разрешение от компетентния съд по несъстоятелността/, с оглед на което предявеният иск е бил недопустим и не е следвало да бъде приет за разглеждане в настоящото производство. Изтъкнал е, че тези абсолютни процесуални пречки продължават да са налице, поради което производството по предявения обратен иск е недопустимо. С оглед на това е приел, че постановеното от първостепенния съд решение по този иск се явява недопустимо и следва да се обезсили, а производството по предявения обратен иск да се прекрати.

Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поставените от касатора въпроси /първи въпрос и първата част от втори въпрос/, отнасящи се до допустимостта на предявен против ЗК „Олимпик” АД иск след откриване на производство по несъстоятелност пред съда по неговото седалище, са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващия му извод. По въпроса е формирана практика на ВКС – посочените от касатора и служебно известните на настоящия състав определение № 2711 от 18.10.2024г. по т.д. № 991/2024г. на ВКС, I т.о., определение № 2998 от 18.11.2024г. по ч.т.д. № 2164/2024г. на ВКС, II т.о., определение № 50171 от 27.07.2023г. по т.д. № 2281/2017г. на ВКС, I т.о. определение № 2171 от 31.07.2024 г. по ч.т.д. 845/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, определение № 71 от 29.03.2021 г. по ч.т.д. 488/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, определение № 214 от 23.08.2022 г. по т.д. 1745/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, определение № 81 от 06.04.2021 г. по ч.т.д. 147/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II TO. С така формираната практика, при позоваване на даденото тълкуване с решение по дело С – 427/2019г. на СЕС, се приема, че с оглед разпоредбата на чл.624, ал.1 КЗ, вр. чл.273, т.1 и т.2 от Директива 2009/138/ЕО решението за откриване на производство за принудителна ликвидация на застрахователното дружество в държавата по произход - Република Кипър, постановено по дело 655/18г. по описа на ОС – Никозия, поражда действие и на територията на Република България, където дружеството е осъществявало дейността си чрез регистриран клон. Прието е, че на основание разпоредбата на чл.220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложим по силата на чл.624 КЗ, с факта на издаване на разпореждане за ликвидация никое производство, което не попада в посочените в разпоредбата на чл.292 от Директивата изключения, не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение на съда. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, поради което по отношение на посочените въпроси не е налице соченото допълнително основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Наличието на практика на ВКС, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд, изключва посоченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Останалите въпроси се отнасят до задълженията на съда по чл.101 и чл.129 ГПК да следи служебно за надлежно извършване на процесуалните действия и да укаже на извършилата ги страната да поправи нередовността им. Този въпрос е релевантен, тъй като е обусловил изхода на делото. По приложението на чл.101 и чл.129 ГПК е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 283 от 15.02.2019г. по гр.д. № 3814/2017г. на ВКС, IV г.о., решение № 128 от 29.04.2011г. по гр.д. № 1356/2009г. на ВКС, IV г.о. и др., съгласно която съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, в това число надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване. Когато посоченото в исковата молба лице не е процесуално легитимирано да отговаря по предявения иск или според изискванията на закона е налице задължителна съвместна процесуална легитимация, съгласно чл.101, ал.1, изр.2 ГПК съдът указва на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежните страни, а ако указанията на съда не бъдат изпълнени в срок, производството по делото се прекратява съгласно чл.101, ал.3 ГПК. Съгласно т. 5 на ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г на ОСГТК на ВКС и формираната практика на ВКС по приложението му - решение № 13 от 30.01.2019г. по гр.д. № 2081/2018г. на ВКС, I г.о. и др., при постановяване на първоинстанционно решение при ненадлежно упражнено право на иск въззивният съд дължи даване на указания за поправяне на нередовността на исковата молба, като приложи разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивния съд, намира, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на даденото с него разрешение на процесуалноправния въпрос за задълженията на съда по чл.101 и чл.129 ГПК да следи служебно за надлежно извършване на процесуалните действия и да укаже на извършилата ги страна да поправи нередовността им с цитираната задължителна съдебна практика.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба в размер на 530,11 евро /с левова равностойност 1036,80 лева/.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение