Определение № 60334 от 29.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4059/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Й. Н. против определение № 10301/02.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 4752/2020 г. от състав на СГС. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение на СРС, с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба, поради недопустимост на предявения установителен иск. Съдът е приел, че с предявения иск се оспорва съществуването на правоотношение между лица, сред които не е ищеца по делото, като съдът е приел липсата на абсолютна процесуална предпоставка – правен интерес, тъй като дори и да се приеме за несъществуващо правоотношението между ответника и трето лице, то това не би довело до удовлетворяване на претенцията на ищеца спрямо третото лице, доколкото не е предявен осъдителен иск спрямо третото за спора лице. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи се общия въпрос, в случай на несъществуващи правни отношения между определени лица по конкретен повод, което е от съществено значение за трето заинтересовано лице, в чиято правна сфера тази липса/или наличие се отразява, то може ли последното да търси защита чрез позоваване на разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК. Съдът не е приел, че липсата или наличието на правни отношения между определени лица по конкретен повод би се отразило на правната сфера на ищеца, като именно това е основанието, довело въззивния съд до извод за липсата на правен интерес от установителния иск, който е абсолютна процесуална предпоставка. Поради изложеното, правния въпрос не е относим към производството по чл.288 ГПК и не води до наличие на сочената предпоставка относно допустимостта на касационното обжалване. Следва да се отбележи, че ако ищецът претендира, че му се дължат суми, неправомерно изплатени или задържани от трето лице, той разполага с други процесуални способи за защита на своите права. Водим от горното, състав на ВКС