Определение № 55 от 09.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 30/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., като синдици на „Корпоративна търговска банка“АД /н/ против определение № 2689/14.10.2021г. по ч.гр.д. № 20211000502854/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 263875/20.07.2021г. по т.д. № 707/2020г. на СГС, с което е върната исковата молба в частта, с която са предявени евентуалните искове по чл.59, ал.3 и 5 ЗБН. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Излагат се оплаквания, че въззивният съд не е разгледал липсата на произнасяне от страна на СГС по отношение на главния иск по чл.3, ал.3 ЗБН. Неправилно е приел и че към датата на депозиране на исковата молба е изтекъл срокът за предявяване на отменителните искове. Исковата молба е била подадена на 16.04.2020г., към който момент е действаща редакцията на чл.62, ал.1 ЗБН /ДВ, бр.22/2018г., доп.ДБ, бр.33/2019г./, предвиждаща 5-годишен срок за предявяване на исковете по чл.59, ал.3 и 5 ЗБН. Същият срок е бил спазен. Решението на КС за обявяване противоконституционността на §7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/2018г., доп.ДВ, бр.33/2019г./ има действие занапред. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, а именно:1. Длъжен ли въззивният съд да обсъди в мотивите на постановеното определение всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните?; 2. Следва ли въззивният съд да изследва правилността на постановеното първоинстанционно определение изцяло, извън посочените в жалбата основания? /повторение на същия по смисъл въпрос е този под № 4 в изложението/; 3. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички искове преди да върне исковата молба?; 4. Какъв е характерът на приетата правна норма на §7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/2018г./ - материалноправен или процесуалноправен?; 5. Приложима ли е била разпоредбата на §7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/2018г./ до датата на обнародване на Решение № 8/27.05.2021г. по к.д. №9/2020г. на КС, обн. в ДВ, бр.48/08.06.2021г., с което решение е обявена за противоконституционна?; 6. Какъв е преклузивният срок за образуване на иск с правно основание чл.59, ал.3 и 5 ЗБН в съответствие с Решение № 8/27.05.2021г. по к.д. №9/2020г. на КС?; 7. Какво е действието на Решение № 8/27.05.2021г. по к.д. №9/2020г. на КС и намира ли приложение в случая разпоредбата на чл.22, ал.2 от Закона за конституционния.... / недовършен от частните касатори въпрос/. Въпросите са въведени при позоваване допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определението си въззивният съд е приел, че с §3 от ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/2018г./ се променя срокът за предявяване на исковете по чл.59, ал.3 и 5 ЗБН - от 2 години на 5 години, като с нормата на §7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/2018г./ е предвидено действие на тази промяна и спрямо производството по несъстоятелност на „КТБ“АД. Ето защо след обявяването на противоконституционността на §7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/2018г./ е отпаднала възможността нормата на §3 от ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/2018г./ да се прилага и спрямо производството по несъстоятелност на въпросната банка. Към датата на подаване на исковата молба по чл.59, ал.3 и 5 ЗБН е изтекъл 2 годишният срок по старата редакция на чл.62, ал.1 ЗБН. След преценка на доводите на частния касатор в частната жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Въпроси от първи до трети включително са свързани с оплакването за непроизнасяне на САС по главния иск. Следва да се има предвид, че прекратяването на производството по евентуалните искове няма отношение към допустимостта и основателността на главния иск, поради което тези въпроси не отговарят на изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Проверката по чл.129 и 130 ГПК следва да се извърши спрямо всеки един предявен иск. Също така изрично СГС е посочил в постановеното от него определение, че по иска с правно осн. чл.3, ал.3 ЗБН ще се произнесе след влизане в сила на определението за прекратяване на евентуалните искове. На въпроси от № 4 до 6 включително въззивният съд не е дал отговори, различни от тези, поддържани от частните касатори. Те не са и обуславящи крайния правен извод за недопустимост на исковете по чл.59, ал.3 и 5 ЗБН. Основният довод на съда е, че при съобразяване на нормата на §7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/2018г./ всички изменения, приети със ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/2018г./ имат действие спрямо „КТБ“АД /н/, в т.ч. и изменението, касаещо срока за предявяване на отменителните искове по чл.59, ал.3 и 5 ЗБН. Оттук след обявяването на противоконституционността на §7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/2018г./ е отпаднала възможността нормата на §3 от ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/2018г./ - променяща срокът от 2 години на 5 години да се прилага и спрямо производството по несъстоятелност на въпросната банка. Правен въпрос по този обуславящ крайното правно разрешение по спора не е поставен. Последният въпрос №7 не е завършен, а касационната инстанция не може да го извлича от съдържанието на оплакванията, според задължителните указания по ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Поради гореизложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на САС. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд