Определение № 255 от 15.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1351/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 1620 от 16.11.2012 г., постановено по в. т. д. № 770/2012 г. на Варненски окръжен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 5301 от 22.12.2011 г. по гр. д. № 18735/2010 г. на Варненски районен съд, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че М. П. Д. дължи на В. С. С. сума в размер на 12 000 лв., представляваща неизплатена главница по запис на заповед от 14.07.2010 г. с падеж 20.07.2010 г., ведно със законната лихва от 22.07.2010 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 6684/24.07.2010 г. по ч. гр. д. № 11340/2010 г. на Варненски районен съд, и са присъдени разноски на ищцата В. С. в размер на 480 лв. В касационната жалба са развити подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Заявено е искане за отмяна на решението и за отхвърляне на иска по чл.422, ал.1 ГПК с присъждане на направените в процеса разноски. Допускането на касационно обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВКС в решение № 149/05.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на І т. о. и решение № 1620/16.11.2012 г. по т. д. № 770/2012 г. на І т. о. по следния правен въпрос от решаващо значение за изхода на делото: „Следва ли, при наличие на възражение от ответника за недължимост в първа инстанция, въззивният съд да приеме, че не е нужно изследване на каузата на записа на заповед, тъй като в исковата молба по чл.422 ГПК ищецът изначално не се е позовал на такава.”. Наред с посочения въпрос, в касационната жалба са формулирани и следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие със създадена при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС: „Следва ли да се счита за редовна искова молба, в която по претендирано задължение по запис на заповед се твърди, че не се сочи кауза, респ. не се доказва такава при условията на пълно и главно доказване; Редовна ли е искова молба, която не сочи обстоятелства около задължение по запис на заповед, след като преди това длъжникът е възразил относно дължимостта по същия запис на заповед; При преценка на редовността от външна страна на записа на заповед по отношение на чл.535, т.4 и т.6 ТЗ достатъчна ли е конкретизацията на града /в случая [населено място]/ като място на издаване и място на плащане, или ако в „място” фигурира адрес /улица, №/, то същият следва да е правилно посочен; До каква степен следва да се счита конкретизирано мястото на издаване и на плащане по запис на заповед, когато същото фигурира освен като име на града, също и като адрес с име на улица и номер; За успешното провеждане на установителния иск по чл.422 ГПК следва ли ищецът да докаже и наличието на каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед, или е достатъчна само проверката за редовността на менителницата от външна страна.”. Ответницата по касация В. С. С. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.287 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да отмени решението на Варненски районен съд и да уважи предявения от В. С. С. против М. П. Д. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, Варненски окръжен съд е приел, че представеният в заповедното производство запис на заповед, посочен в исковата молба като източник на установяваното по реда на чл.422 ГПК парично вземане, е редовен от външна страна и обективира валидно поето от ответника - издател към ищцата - поемател задължение за плащане на сумата 12 000 лв. Възражението на ответника за пороци във формата на менителничния ефект е преценено като неоснователно, а възражението за унищожаване на менителничната сделка поради заплашване - като недоказано. Като е съобразил отсъствието на ангажирани от ответника - длъжник доказателства за плащане на дължимата по записа на заповед сума, въззивният съд е признал спорното парично вземане за съществуващо. При произнасянето по основателността на сезиращата въззивна жалба Варненски окръжен съд е изразил становище, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е задължил ищцата да изложи твърдения за наличие на каузално правоотношение между страните, каквито не са въведени с исковата молба. Доколкото обаче самият ответник се е позовал на паралелно каузално правоотношение, релевирано като непосредствена причина за менителничното задължаване, въззивният съд е разгледал основаните на каузалното правоотношение - договор за поръчка, относителни възражения. След анализ на доказателствата съдът е приел за безспорна гаранционно - обезпечителната функция на записа на заповед, но е счел, че ответникът не е доказал да е изпълнил обезпеченото с него каузално задължение за връщане на сумата 12 000 лв., получена като възнаграждение по договора за поръчка. С оглед решаващите изводи на въззивната инстанция поставените в касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси относно предмета на доказване и на произнасяне в производството по чл.422 ГПК, образувано по установителен иск за съществуване на произтичащо от запис на заповед парично вземане, е от значение за изхода на делото и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Поради формирана при действието на чл.290 ГПК противоречива съдебна практика с разпореждане от 13.06.2013 г. на Председателя на ВКС е разширен предметът на образуваното с разпореждане от 11.02.2013 г. тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС с включване на въпроса „Какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед”. Посоченият въпрос инкорпорира в съдържанието си релевантните за изхода на настоящото дело правни въпроси и тъй като техният отговор е обусловен от произнасянето на ОСГТК на ВКС, разглеждането на делото следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,